— Какво пък сега?
— Не знам. Чувствам се сякаш съм му оглозгала костите. Първо децата, после колата, а сега и къщата. Взех му всичко.
— Би ли ми казала за какво му е къщата? Ще я изгуби за нула време, защото няма да може да й плаща ипотеката.
— Но той изглеждаше толкова нещастен.
— Скъпа, с всички е така. Така ни влизат под кожата.
Глава 7
В една гореща октомврийска сутрин тя отиде за последен път на работа в ресторанта. Предишните две седмици бяха изключително напрегнати и й се струваше, че никога няма да намери време за всичко, което трябваше да свърши. Пътувания до центъра на Лос Анджелис, за да поръча оборудването, което безценният й кредит й даваше право да купи; разговори с ресторантьори, за да сведе поръчките за пайове до рентабилно количество; безброй посещения до къщата, която бояджиите ремонтираха; тежки тайни размисли за пари. От работа и грижи вечер си лягаше толкова изтощена, че едвам успяваше да заспи. Но всичко това свърши. Оборудването беше доставено, заедно с гигантската печка, която караше сърцето й да бие силно всеки път щом я погледнеше; бояджиите почти приключваха с ремонта; три нови договора за пайове бяха преминали успешно етапа с мострите. Дългът, който трябваше да обслужва, лихвите, данъците и вноските я плашеха и в същото време я изпълваха с вълнение. Ако се справеше в първите една-две години, казваше си тя, наистина ще постигне нещо. Седеше на закуска с момичетата, слушаше как Айда инструктира Шърли, която щеше да я замести, и изпитваше странна лекота, сякаш беше направена от въздух и всеки миг щеше да отлети.
Айда говореше с обичайната си сериозност.
— Ако се наложи да накараш клиент да почака, не можеш да го оставиш просто ей така да си седи, както направи вчера. Трябва да покажеш интерес към него, да му внушиш, че се грижиш за него. Питай го дали не иска супа или нещо друго, докато чака.
— Или поне дали не иска да те опипа.
Айда не обърна внимание на подмятането на Анна, а продължи мрачно да говори. Когато в участъка на Анна седна нов клиент, Милдред й направи знак да си допие кафето.
— Седни, аз ще се погрижа за него.
Почти не му обърна внимание, само се чудеше дали плешивината на главата му си беше мургава по рождение, или беше загоряла от слънцето. Беше малка плешивина с черна коса около нея, но пак си беше плешивина. Докато той прелистваше менюто, тя реши, че все пак е обгорял от слънцето. След това забеляза, че целият е много почернял, но не само заради това приличаше на латиноамериканец. Беше висок като върлина и в омачкания си спортен костюм приличаше на момче. Имаше кафяви очи, а подрязаният му мустак беше много европейски. Всичко това тя отбеляза съвсем незаинтересовано, докато той не остави менюто и не я погледна.
— Защо изобщо гледам това? Защо хората четат менюто за закуска? Всеки знае точно какво смята да си поръча, но въпреки това продължава да чете.
— За да види какви са цените, разбира се.
Нямаше намерение да пуска шеги, но очите му я гледаха приятелски и репликата й се изплъзна от устата. Той щракна с пръсти сякаш току-що беше чул отговор на въпрос, който го бе измъчвал цял живот.
— Точно така. — Двамата се засмяха, а после той стана делови. — Готова ли си?
— Слушам.
— Портокалов сок, овесена каша, бекон, яйца на очи, не много препържени, препечена филийка и голямо кафе. Запомни ли? — Тя му изрецитира поръчката със същата интонация като неговата и двамата отново се засмяха. — И ако може малко по-бързо, че искам да успея да стигна до Ароухед и да поплувам преди залез-слънце.
— О, и на мен ми се ходи до Ароухед.
— Ами ела.
— Внимавай, защото може и да се съглася.
Когато се върна с портокаловия сок, той се усмихна и каза:
— Е? Аз сериозно те поканих.
— Казах ти да внимаваш. Може и аз да съм била сериозна.
— Знаеш ли кое би било изключително оригинално от твоя страна?
— Кое?
— Да се съгласиш ей така, веднага.
Внезапно я обзе силно вълнение. Спомни си, че в момента е напълно свободна. Всичките й пайове бяха приготвени и доставени, децата бяха със семейство Пиърс на плажа, бояджиите щяха да приключат до обяд, нищо не я задържаше. Сякаш за известно време Бог я бе отписал от плановете си и когато се обърна към мъжа, усети вятъра в косите си. Отиде до кухнята и повика Айда.