Чакаха дълго. Тя седеше нервно на маса за двама, а Арлин, Лети и Панчо се бяха изправили в ъгъла и си шепнеха. После се закикотиха и през Милдред премина ужасна болка. За първи път й хрумна, че може да е отворила ресторант, в който никой да не влезе. Скочи на крака и отиде в кухнята. Не спираше да пипа гофретника, за да види дали се е нагрял достатъчно. Отвън се тресна врата на кола. Тя вдигна поглед. Наистина отпред беше спрял автомобил и четирима души влизаха в ресторанта.
Изпита самодоволство, когато посегна към пилешкото — сега щеше да бъде възнаградена за всичките си наблюдения, размисли и планове. Беше разположила безплатния паркинг отзад, за да вижда колко точно клиенти има още преди да са влезли; беше опростила менюто, за да започва да готви още преди сервитьорката да й предаде поръчката; беше поставила хладилника, печката, продуктите и съдовете така, че да ги достига с минимално усилие. С чувството, че включва добре смазана машина, тя взе четири парчета пилешко, по едно от всеки вид, оваля ги в кутията с брашно край печката и ги поля с малко зехтин от бутилката до брашното. Пъхна ги във фурната за бързо запичане, след това ги изпържи в масло. Преди да затвори вратата на фурната, сложи вътре тава с бисквити. Арлин се появи.
— Четири на номер 9, две супи, една гофрета.
Напомни на Арлин, че не бива да обявява супите, а да си ги сипва сама, след това отиде да поздрави първите клиенти. Бяха й непознати — мъж, жена и две деца, но им изнесе малка реч, като ги информира, че са първите й гости и се надява ресторантът да им хареса и да продължат да идват. Арлин влезе с ордьоврите, супата, бисквитите, маслото, салфетките, водата и салатата. В Калифорния по някаква причина най-напред се сервираше салатата. Милдред погледна таблата и видя, че всичко е наред там. Влязоха още двама души. Смътно си ги спомняше като купувачи на имот от „Пиърс Хоумс“ отпреди шест или седем години, но тук на помощ й дойде опитът й като сервитьорка. Спомни си имената им още преди да види хубаво лицата им:
— Как сте, госпожо Сойър, господин Сойър? Толкова се радвам, че успяхте да дойдете!
Те изглеждаха доволни и тя ги настани на маса в ъгъла. Щом Арлин отиде да им вземе поръчката, тя се върна в кухнята и започна да приготвя пилето.
Първите клиенти си тръгнаха и Лети занесе мръсните чинии на Панчо, който веднага се захвана за работа. Но тогава се появи Арлин с разтревожен вид:
— Две порции на номер 3, но там има едно хлапе, което не желае супа. Искала доматен сок с парче лимон, целина и сол. Казах й, че не сервираме, но тя настоя и аз сега какво да правя?
Не беше трудно да се досети кое бе хлапето.
Намери Бърт и Веда на една от масите за двама. Бърт носеше светъл костюм, прилежно изгладен и почистен, но с черна лента на ръкава. Веда беше с ученическа униформа, която обличаше за първи път, и с капелата на Милдред. И двамата вдигнаха очи към нея и се усмихнаха. Веда възкликна колко хубава е роклята на Милдред, а Бърт закима одобрително към ресторанта.
— Боже, много добре изглежда. Хубав имот си взела, Милдред. Това заведение е точно каквото трябва. — И тупна с крак. — И е добре построено, погрижил съм се за това. Сигурен съм, че не си имала никакви проблеми със здравните служби, когато са инспектирали този под.
— Одобриха го, без дори да го погледнат.
— Ами тоалетните?
— И тях одобриха. Разбира се, трябваше да избием нова врата, за да може и в двете да се влиза откъм стария кабинет на секретарката. Него пък превърнахме във фоайе. Незаконно е в тоалетната да се влиза откъм кухнята. Но освен това преобразувание, боядисването, чакъла и летящите врати друго нищо не трябваше да правим. Обаче ни струваше доста пари!
— Не се и съмнявам.
— Искате ли да разгледате?
— С удоволствие.
Разведе ги и се почувства много горда, когато Бърт започна да я хвали обилно, и не чак толкова горда, когато Веда каза: