— Е, майко, мисля, че си се справила добре предвид обстоятелствата.
Чу да се затваря врата на кола и отиде да поздрави новия си клиент. Беше Уоли, доста превъзбуден.
— Ще се струпа цяла тълпа. Чу ли какво ти казвам — тълпа! Така става, когато се рекламира директно по пощата. Не е важно какво пращаш, а на кого. Погрижих се да са все хора, които те познават, и всички ще дойдат. Срещнах случайно шест души, които ми казаха, че ще бъдат на откриването — а това са само шестима, на които се натъкнах, без да искам. Казах ти — тълпа.
Уоли придърпа стол и седна при Бърт и Веда. Бърт го попита рязко дали се е погрижил за противопожарната застраховка. Уоли отвърна, че ще изчака, докато заведението се запали и изгори. „Добре, каза Бърт, просто питам.“
Милдред вдигна очи и видя Айда на входа. Отиде при нея, целуна я и изслуша многословния й разказ как и съпругът й искал да дойде, но му се обадили по работа и трябвало да отиде. Милдред я заведе до масата, от която Уоли беше взел стола и сега бе само за един човек. Айда се огледа:
— Милдред, тук е просто великолепно. И колко много място имаш! Можеш спокойно да сместиш още две четворки, само като разместиш малко двойките. И подносите ти може да са колкото си искаш големи. Нямаш представа колко ще ти помогне това. Така ще си спестиш поне една сервитьорка. Поне.
Беше крайно време Милдред да се връща в кухнята, но тя се позастоя, потупваше Айда по дланта и се радваше на одобрението й.
Добре смазаната машина вече работеше на пълни обороти, бръмчеше тихичко и теглеше товара си. Досега Милдред винаги беше намирала по няколко секунди за всички новопристигнали и особено за тези, които си тръгваха, за да им напомни, че продава пайове за вкъщи и да ги пита дали не биха искали да си вземат. Но по едно време трескаво се отдаде само на готвенето, пържеше парчетата пиле, обръщаше гофретите. Чу тряскането на врата на кола, но нямаше възможност да погледне навън и да преброи новите гости. Чу още едно тряскане и в кухнята се появи Арлин.
— Две групи от по четири души току-що влязоха, г-жо Пиърс. Имаме място само за едната, какво да правя с другата? Мога да събера две двойни маси, но не и преди госпожа Айда да си тръгне.
— Не, не! Остави я на мира.
— Но какво да правя?
— Настани четирима и помоли другите четирима да изчакат.
Не очакваше, че гласът й ще прозвучи толкова пискливо. Излезе и помоли втората група от четирима, ако обичат, да почакат няколко минути. Единият мъж кимна, но тя бързо се отдалечи, засрамена, че не е предвидила това, и донесе допълнителни столове. Върна се в кухнята. Арлин нареждаше нещо на Панчо, а след това се обърна гневна към Милдред:
— Мие чиниите, а купите за супа са свършили и ако не ми даде нови, няма как да сервирам предястията! Купите, глупако, купите!
Арлин изкрещя последното изречение към Панчо, Милдред й каза да млъкне и тогава влезе Лети. Ходеше тромаво, с крака, натежали от необичайната за нея работа. Сложи още купи за супа върху вече съществуващата купчина и тя се срути на пода. Три купи се счупиха. Милдред се хвърли безуспешно да ги хване и тогава чу тряскане на врата на нова кола. И изведнъж осъзна, че машината й е блокирала, в кухнята й е пълна бъркотия, напълно е изгубила представа за поръчките и дори ордьоврите още не са сервирани. За един ужасен миг й се стори, че откриването на ресторанта се превръща във фиаско, че всичко, на което се беше надявала, й се изплъзва от ръцете в тази кошмарна вечер. Тогава до нея се озова Айда, свали с едно движение шапката си, сложи я заедно с дамската си чанта до кутията с парите и препаса престилка.
— Добре, Милдред, заради чиниите е. Тя в момента е напълно безполезна в залата, затова я остави да подсушава, докато той мие, и всичко ще се оправи:
Милдред кимна на Лети и й подаде кърпата. Зорките очи на Айда забелязаха чиниите за десерт. Нареди ги на табла и се обърна към Арлин:
— Казвай какви супи искаш.
— От двата вида за втора, трета и първа маса, пилешка и доматена за четвърта и чакат от…
Айда не дочака да чуе колко дълго са чакали. Сипа супа в десертните чинии, извади лъжици с една ръка и бисквити с другата и забърза навън с таблата, като остави маслото, салатата и водата за Арлин. Върна се след минута.
— Добре, Милдред, накарах семейството ти да се поразходи навън. И без това бяха приключили с храненето. Настаних двама на моята маса и се погрижих за онези четиримата. Веднага щом взема сметката на първата четворка, ще настаня още четирима и…