Пискливият й глас, който Милдред някога бе мразила, продължи да нарежда и сега вече го слушаше с топлота, която започна от сърцето й и се разля по цялото й тяло. Увереността й се върна, ръцете й отново станаха сръчни, нещата се задвижиха. Тъкмо изливаше тесто в гофретника, когато на вратата се появи госпожа Геслър и се доближи на пръсти до нея.
— Мога ли с нещо да помогна, скъпа?
— Не мисля, Луси. Но благодаря…
— Напротив, има. — Айда сграбчи госпожа Геслър за ръката, както обикновено правеше с подчинените си. — Сваляй шапката и заминавай да продаваш пайове. Не притеснявай клиентите, докато се хранят, но стой край витрината и когато минат, виж какво можеш да направиш.
— Ще се постарая.
— Кутиите са в чекмеджето отдолу, не са сгънати и ще трябва да ги сгънеш сама, след това ги завържи и вдигни дръжките. Ако имаш проблеми, повикай ме или питай Милдред.
— Каква е цената, Милдред?
— Осемдесет и пет цента. Всичко е по осемдесет и пет цента.
Госпожа Геслър сложи шапката си до тази на Айда и излезе. Скоро Милдред я видя да се връща, да слага банкнота от един долар в кутията, да взима ресто и да излиза. За кратко време в кутията се натрупаха доста банкноти, тъй като Айда често влизаше, взимаше монети и пращаше Арлин да ги връща, за да си вземе бакшиша. Когато настъпи затишие, си свали престилката и излезе. Нямаше правостоящи, всички места бяха заети и тя се почувства като предния ден на погребението, когато влезе във всекидневната и видя всички онези полупознати лица. Това бяха хора, които не беше виждала с години, поканени чрез хитрата система на Уоли. Говори с тях, попита ги дали всичко е наред и получи поздравления, както и съболезнования за Рей.
Малко след осем часа чу отново да се затръшва врата на кола. Бърт, Уоли и Веда се бяха преместили по предложение на Айда край автомобила на Уоли и Милдред известно време ги чуваше как си говорят, докато работеше. Но сега, когато чакълът захрущя под нечии обувки, те замълчаха, а след това Веда се втурна през задната врата.
— Майко! Познай кой влезе току-що?
— Кой, миличка?
— Монти Берагон!
Сърцето на Милдред подскочи и тя погледна строго Веда. Но блесналите очи на дъщеря й не подсказваха да е скандализирана, затова внимателно я попита?
— И кой е Монти Берагон?
— О, майко, нима не знаеш?
— Май не.
— Играе поло за Мидуик, живее в Пасадена и е богат и красив. Момичетата нямат търпение снимките му да се появят във вестниците. Той е страхотен!
За първи път разбираше, че Монти не е кой да е, но беше прекалено заета, за да се развълнува. Веда затанцува наоколо, влезе и Бърт, последван от Уоли, който сякаш току-що бе зърнал самия Бог.
— Ти да видиш! Щом този човек е тук, Милдред, вече си в голямата игра! Няма ресторант в Лос Анджелис, който да не му плати да яде в него. Нали, Бърт?
— Много е известен.
— Известен? Той е звезда!
От залата се появи Арлин.
— Една гофрета.
Веда отиде до вратата, надникна и изчезна при останалите клиенти. Уоли започна да се чуди как ли Монти е научил за откриването. Не беше в списъка му с поканените и едва ли беше чел глендейлските вестници. Бърт каза с известно раздразнение, че кулинарната репутация на Милдред е станала широко известна и на него това му се струвало достатъчна причина, нямало нужда от специални разследвания. Уоли отвърна, че би искал да знае, но точно тогава застина и зяпна, а Милдред усети как някой бавно я обръща. И се озова лице в лице с Монти, който я гледаше сериозно и съсредоточено.
— Защо не ми каза за малкото ти момиче?
— Не знам. Нямах сили да се обадя на никого.
— Не знаех, докато сестра й не ми каза току-що.
— Тя май ти е голяма почитателка.
— Тя е най-очарователното малко същество, което съм срещал от доста време, но не за нея говорим сега. Искам да знаеш, че ако имах и най-малка представа, щях да ти се обадя.
И сякаш за да потвърди думите му, под носа на Милдред се появи кутия заедно с разписка, която доставчикът я помоли да подпише. Тя отвори кутията и намери вътре две огромни орхидеи. Но Монти взе картичката и я скъса.
— Съмнявам се, че си в настроение за шеги.
Тя сложи цветята в хладилника и представи Бърт и Уоли. Изпита облекчение, когато Айда влезе и поиска всички да напуснат кухнята. Монти я потупа по рамото и се върна в залата за гости. Бърт и Уоли излязоха навън, като преди това я изгледаха малко странно.