До девет бяха останали само двама клиенти и тъй като дояждаха последните парчета пиле, Милдред отиде до електрическото табло и угаси неоновия надпис. След това си преброи парите. Беше се надявала да дойдат трийсетина души и беше поръчала пет допълнителни пилета за всеки случай. И след като я бяха изнудили да купи още четири, те едвам й бяха стигнали. Наистина, както Уоли й беше обещал, се бе събрала цяла тълпа и тя установи, че приходите й бяха 46 долара, с 10 повече и от най-смелите й очаквания. Сгъна банкнотите, за да усети дебелината на пачката.
Нямаше какво толкова да прави, докато Арлин, Панчо и Лети почистят, затова си свали престилката, закичи си орхидеите и влезе в залата за гости.
Айда все още обслужваше последните клиенти, а Бърт, Уоли, Монти, Веда и госпожа Геслър седяха и си приказваха край една от масите за четирима. Бърт и Монти обсъждаха конете за поло — тема, по която Бърт изглеждаше впечатляващо компетентен. Веда се беше гушнала в него и попиваше всяка дума за света, който единствено означаваше нещо за нея. Милдред дръпна един стол и седна до госпожа Геслър, която веднага започна да издава странни звуци. Взря се във всеки поотделно и повтори настоятелно „Хм? Хм?“, предизвиквайки само озадачени погледи. Но само Монти я разбра. Лицето му грейна и той извика:
— Да!
След това всички повториха на висок глас същото, а госпожа Геслър отиде до колата си. Върна се със скоч и газирана вода. Милдред накара Арлин да донесе чаши, лед и отварачка, а госпожа Геслър се зае с древния ритуал. Бърт се погрижи за питието на Веда, но Милдред му забрани да изиграе обичайната игра с размяната. Знаеше, че това ще й напомни за Рей, а не искаше. Веда си получи чашата с две капки скоч без никакви трикове и Бърт внезапно скочи на крака. Вдигна уискито си към Милдред и каза:
— За най-великата малка жена, която някой достатъчно луд мъж е позволил да му се изплъзне.
— Ти най-добре знаеш това, глупако.
Госпожа Геслър го произнесе доста убедено и всички се засмяха и вдигнаха наздравица за Милдред. Тя не знаеше дали да направи същото, но накрая се присъедини. Айда, която вече беше приключила с клиентите и бе застанала до нея, прие празничното настроение с крива усмивка, която изглеждаше странна и жалка на изключително невзрачното й лице. Милдред скочи, наля й питие и каза:
— А сега аз предлагам тост. — Вдигна чашата си и произнесе: — За най-великата малка жена, който никой не е бил толкова луд, че да изпусне.
— Рей! — каза Уоли.
— Рей! — повториха всички.
Айда беше объркана и отначало се изкикоти, но после за малко щеше да се разплаче и не чуваше нито дума, докато Милдред я представяше на останалите. Отпусна се на стола и каза:
— Е, Милдред, ще ми се да беше чула коментарите. Нямаш представа колко им хареса пилешкото. И в какъв възторг бяха от гофретите. Казаха, че не са яли такива гофрети от деца и че нямали представа, че някой все още може да ги приготвя по този начин. Истински хит си, Милдред. Ще пожънеш голям успех.
Милдред отпи от чашата си, беше разтреперана, засрамена и непоносимо щастлива.
Можеше да седи там цяла вечност, но трябваше да се погрижи за Веда, а и за Айда също — след огромната й помощ можеше поне да я закара до дома й. Напомни на Бърт, че дъщеря им е на училище, прибра безценните банкноти в дамската си чанта и се приготви да затваря. Ръкува се с всички, като извърна бързо глава, щом стигна до Монти, и най-накрая успя да ги изкара навън. Те се събраха около колата на госпожа Геслър и Милдред предположи, че са отишли там да довършат скоча в неформална обстановка, но не чака, за да се увери. Извика на Бърт да не позволява на Веда да стои будна до късно, натовари Айда на колата и пое с пълна скорост по булеварда.
Когато стигна до дома си, с изненада видя, че синият корд я чака отпред. В къщата беше тъмно, но тя зърна трепкаща светлинка в гостната, където намери Монти и Веда. Стояха на тъмно, само под блясъка на огъня, който бяха напалили, и очевидно си прекарваха превъзходно. Монти обясни на Милдред:
— Имахме среща.
— О, нима?
— Да, уговорихме се да я изпратя до вкъщи и така й направих. Разбира се, първо трябваше да приберем татко.
— Да, при онази Б…
Но преди Веда да довърши апатичната си забележка, и двамата избухнаха в смях. Когато си пое дъх, тя продължи:
— О, майко! Видяхме онази Бидерхоф! През прозореца! Така и се подмятаха!