На Милдред й се стори, че би трябвало да е шокирана, но без да иска, се присъедини към тях и тримата се смяха, докато ги заболяха коремите и по лицата им потекоха сълзи, сякаш госпожа Бидерхоф и нейният пуснат на воля бюст бяха най-смешното нещо на света. Мина много време, докато Милдред най-накрая събра сили да прати Веда да си ляга. Искаше й се тя да остане при тях, да се порадва на слънчевата, безгрижна дружелюбност, която никога преди не беше виждала у нея. Но когато дойде време наистина да я прати да спи, лично я заведе, помогна й да се съблече, сложи я в леглото и я прегърна силно, все още в екстаз от случилото се чудо. А Веда прошепна:
— О, майко, не е ли прекрасен!
— Много е мил.
— Как се запозна с него?
Милдред смотолеви, че Монти е идвал в ресторанта в Холивуд няколко пъти и после попита:
— А ти как се запозна с него?
— О, майко, не съм! Искам да кажа, че не съм го заговорила аз, а той мен. Каза, че приличам много на теб и затова знае коя съм. Ти казвала ли си му за мен?
— Разбира се.
— После попита за Рей и когато му разказах за нея, той пребледня, скочи и…
— Да, знам.
— И онези орхидеи, майко!
— Искаш ли ги?
— Майко! Майко!
— Добре, можеш да ги носиш на училище.
От дивана във всекидневната се разнесе дрезгав и несигурен глас:
— Цяла вечер гледам проклетите ти дрехи и едвам се въздържах да не ги разкъсам. А сега ги сваляй.
— О, не съм в настроение за…
— Сваляй ги.
Дрехите паднаха и тя се подчини на този видимо съвсем логичен финал на вечерта. Но беше прекалено развълнувана, за да се съсредоточи изцяло върху Монти. Легна си уморена, щастлива и разплакана. Бърт, Уоли, госпожа Геслър, Айда, Монти, неоновият надпис, ресторантът и 46-те долара плуваха в сълзите й под лунните лъчи. Но лицето, което грееше над всички тях, по-красиво от останалите, беше това на Веда.
Глава 10
Една сутрин няколко месеца по-късно тя пътуваше с колата от Ароухед заедно с Монти. Той вече беше част от живота й, макар и не чак толкова задоволителна, както й се бе струвало в първите една-две седмици. Първо откри, че голяма част от привличането й към него бе физическо, а това й се струваше обезпокоително. Досега сексуалните й преживявания бяха ограничени, рутинни и скучни, дори в първите дни с Бърт. Тази гореща страстна възбуда, която Монти разпалваше в нея, й се струваше някак срамна; освен това се боеше, че може да загуби контрол над нея и това да повлияе на работата й, която беше започнала да се превръща в целия й живот. Защото въпреки неудачите, гафовете и катастрофите, които понякога я караха да избухва в сълзи, малкият ресторант просперираше. Трудно бе да се каже дали има наистина някакви бизнес умения, но здравият й разум и трудолюбието, което сякаш никога не я напускаше, засега й вършеха идеална работа. Бързо разбра, че продажбите на цели пайове са ключът към всичко останало и упорито продължи да развива тази част от дейността си, докато накрая тя започна да плаща всички разходи, дори й оставаше нещо отгоре, след като изплатеше и надницата на Ханс — пекаря, който нае. Приходите от ресторанта бяха чиста печалба, или щяха да станат веднага щом погасеше дълговете си, които все още бяха отвратително големи. Затова възможността Монти да съсипе безценната й кариера наистина я плашеше.
Освен това усещаше как комплексът й за малоценност, който той събуди у нея в онази първа нощ край езерото, все повече се задълбочаваше. С небрежните си подигравки беше успял да омаловажи успехите й, да ги направи незначителни. За нея ресторантът беше Светият Граал, получен с огромни усилия и жертви, а за него беше будка за пайове. Веда бързо възприе това определение и го съкрати за удобство на „будката“. Монти понякога водеше приятелите си там, представяше й ги и я канеше да седне с тях, но тя забеляза, че са само мъже. Никога не беше виждала негова приятелка, нито член на семейството му. Веднъж неочаквано бе обърнал колата към Пасадена и й беше казал, че иска да й покаже дома си. Тя се притесни от вероятността да се срещне с майка му, но когато стигнаха, се оказа, че нито тя, нито сестра му са у дома, а прислугата си беше тръгнала. Тя намрази огромния задушен палат още от пръв поглед, едва не намрази самия него заради неприятното чувство, което изпита, когато я въведе през задния вход. Нямаше секс онази вечер и той изглеждаше озадачен и обиден от поведението й. У нея нарастваше подозрението, че за него тя беше просто жена от простолюдието — забавна, с хубави крака, ласкава и отзивчива в леглото, но все пак просто жена от простолюдието.