Въпреки това никога не отказваше поканите му, не си поставяше спирачки, въпреки предупрежденията на инстинкта си, не направи нищо, което би изложило на риск връзката им, която знаеше, че е обречена. Защото той бе донесъл нещо изключително в живота й — близостта й с Веда, която възникна с появата му и тя се боеше, че ще изчезне заедно с него. Монти изглеждаше привързан към Веда. Водеше я навсякъде със себе си — на мачове по поло, на изложения на коне, у майка си, признаваше я за социално равна, нещо, което отказваше на Милдред, а детето живееше в елегантен рай, пълен с елитни жребци. Милдред също живееше в свой собствен рай — по-скромно устроен, леко вгорчен от наранена гордост, но и в него се чуваше музика от арфи. Тя се къпеше в лепкавата любов на Веда и купуваше безропотно скъпите аксесоари, които раят на дъщеря й изискваше: екипи за езда, голф, плуване и тенис; несесери с монограми. Милдред не познаваше никого в Пасадена, но й стигаше утехата, че Веда познава всички там и толкова често виждаше снимките й в светските страници, че скоро престана да й прави впечатление. И докато това продължаваше, Милдред се примиряваше с Монти, с дразнещия му мироглед, с хлапашката му надменност, с пренебрежението му към нея, което болезнено я нараняваше. И не просто го търпеше, а бе залепнала за него.
Точно в тази сутрин обаче тя беше в приятно настроение. Беше се наспала добре след романтична вечер; отново беше ранна есен, дърветата в планината бяха пожълтели и тя говореше високопарно за господин Рузвелт. Напоследък често й се случваше да говори високопарно, особено за политика. Скоро след като влезе в бизнеса, стана дяволски наясно с данъците, а това съвсем естествено я отведе към политиката и господин Рузвелт. Каза, че смята да гласува за него, защото той ще сложи край на цялото това разточителство на Хувър и ще внесе ред в бюджета. Кому са нужни изобщо всички тези безполезни хора, които искат помощи, питаше тя. И защо изобщо Хувър дори обмисля да направи нещо за тях. Нищо им нямало, само дето били прекалено мързеливи. И да не й приказвали, че не всеки можел да се справя, независимо от рецесията, трябвало им само малко хъс. Монти може би долови самодоволните нотки в думите й и опита й да му обърне внимание върху онова, което сама бе направила с малко хъс. Във всеки случай я слушаше с половин ухо и накрая рязко попита:
— Може ли да ти кажа нещо?
— Ако е нещо в подкрепа на Хувър, не искам да го чувам.
— За Веда е.
— Какво е намислила пък сега?
— Иска да се занимава с музика… Е, какво пък толкова. Не ми е работа да ти давам съвети. Знам само как се чувства детето.
— Тя взима уроци.
— Взима уроци от някаква неудачница в Глендейл и се възмущава. Смята, че не напредва. Е, не е моя работа.
— Продължавай.
— Според мен в нея има нещо.
— Винаги съм казвала, че е талантлива.
— Да казваш, че е талантлива, и да се погрижиш за това, са две различни неща. Не се сърди, но мисля, че разбираш повече от пайове, отколкото от музика. Смятам, че трябва да я повериш на грижите на някой, който наистина ще я шлифова.
— Кой например?
— Ами има един човек в Пасадена, който може да направи чудеса с нея. Може и да си чувала за него — Чарли Ханън, допреди няколко години беше доста известен концертиращ музикант. После белите му дробове пострадаха и той се озова тук. Вече не се занимава почти с нищо. Той е органист, хоров диригент и какво ли още не в нашата църква, води кротък живот, но обучава няколко ученици. Сигурен съм, че мога да го заинтригувам да започне да се занимава с нея. Ако я вземе, наистина ще напредне.
— Ти пък откога знаеш толкова за музиката?
— Нищо не знам за музиката. Но майка ми знае. Спонсорира филхармонията от години и е наясно с всичко в тази област. Смята, че хлапето наистина има талант.
— Аз пък така и не познавам майка ти.
Монти не отговори на тази язвителна забележка. Но помълча няколко минути.
— Друго, което ме кара да си мисля, че е талантлива, е начинът, по който работи. Добре, съгласен съм, че разбирам само от коне, но когато видя някой рано сутрин на терена, преди всички да се опитва да си усъвършенства удара, си казвам: е, може би някой ден ще стане добър състезател по поло.
— Май е така.
— С нея е същото. Доколкото знам, не пропуска да се упражнява на стария раздрънкан шкаф у дядо си, а когато идва у майка ми, първо свири два часа сутринта и чак тогава започва да мисли за тенис, езда или каквото там мама е предвидила за нея. Работи упорито и няма нужда да си музикант, за да го забележиш.