Дълбоко в сърцето си Милдред знаеше, че Монти лъже за Веда точно толкова, колкото и за всичко останало. Очевидно харесваше дъщеря й и я смяташе за забавен експонат, който мъкнеше навсякъде със себе си, защото беше същият сноб като него и повечето му приятели. Освен това, като правеше толкова много за детето, хитро избягваше необходимостта да прави каквото и да било за майката. Но ако започнеше спор по този въпрос, щеше да застраши омагьосания живот, който в момента водеше Веда, затова Милдред промени посоката на разговора.
— Монти, защо не си признаеш? Гледаш на мен отвисоко, защото работя.
— Да не си се побъркала?
— Ти гледаш отвисоко всички, които работят, както изрично ми призна в първата ни нощ заедно. Добре, работя. Работата ми не е представителна, но е единствената, която мога да върша. Готвя храна и я продавам. Но най-добре ще е рано или късно да проумееш нещо — ти трябва да си намериш работа!
— Разбира се, че ще си намеря!
— Ха-ха. Кога?
— Веднага щом продам проклетата къща и оправя бъркотията, в която се озовахме. Докато не приключа с това, е немислимо да работя. Но веднага щом всичко свърши…
— Монти, не ме карай да се смея. Бях омъжена за компания, продаваща недвижими имоти, и няма нужда да ме лъжеш за къщата и за това как ще се отървеш от нея. Няма никаква причина да не наемеш агент, който да я продаде, както правят всички останали. Не, не е това. Предпочиташ да живееш в нея, да имаш адрес на булевард „Ориндж Гроув“, да си приготвяш яйца там сутрин, следобед да ходиш с колата си до клуба, после да вечеряш тук с мен и Веда и да ти давам джобни, вместо да работиш. Така е, нали?
— Разбира се.
Лицето му грейна в очарователна усмивка, приближи се до нея, бутна я и я прегърна.
— Не бих взимал от никой друг пари. Твоят жиголо е ужасно добре задоволен.
Тя го отблъсна, опита се да се отърве от него. Но той успя да я изненада и борбата й бе немощна. Колкото и да се съпротивляваше, не можеше да се противопостави на физическото му въздействие върху нея и когато накрая се предаде, последвалият час й се стори по-страстен и по-срамно възбуждащ откогато и да било преди. Но въпреки това за първи път дълбоко в себе си усети някакво отвращение. Не можеше да забрави, че двайсетачката не беше спомената нито веднъж, нито чу предложение да й върне заема. Разделиха се приятелски, като се извиниха за обидните забележки. Тя го помоли да забрави какво е казала, защото била разстроена и не знаела какво говори. Но и двамата много добре знаеха какво говорят и нито един от тях нямаше да го забрави.
Глава 11
— Скъпа, какво ще правиш с отмяната?
— Имаш предвид отмяната на Сухия режим?
— Да, точно нея.
— Защо? Не виждам как ще ме засегне.
— Даже много ще те засегне.
Госпожа Геслър, която пиеше кафе с Милдред точно преди затваряне, заговори много бързо. Според нея отмяната била въпрос на седмици и щяла да преобърне целия ресторантьорски бизнес с главата надолу.
— Хората са полудели за алкохол, за свястно питие без примеси, без етер или формалдехид в него, което да могат да изпият открито, без да се налага да съобщават парола на някакъв бандит, който си показва само лицето през дупката. Заведенията, които схванат новата ситуация, ще спечелят много, а тези, които не успеят, ще потънат. Ти си мислиш, че въртиш добра търговия тук, нали? И че хората ще се задържат при теб, защото те харесват, обожават пилетата ти и искат да помогнат на една смела жена да се справи с живота? Друг път. Когато разберат, че няма да им сервираш алкохол, ще се огорчат. Ще те сложат в резервния списък и ще ходят някъде, където ще получат това, което искат. И късметът ти ще секне.
— Искаш да кажеш, че трябва да започна да продавам алкохол?
— Ще бъде законно, нали?
— Дори не бих се замислила за това.
— Защо?
— Да не мислиш, че искам да превърна заведението си в бардак?
Госпожа Геслър запали цигара и започна нервно да я тръска в мексиканските пепелници на Милдред. После започна да хока приятелката си заради предразсъдъците й, глупостта й и неумението й да бъде в крак с времето. Милдред се раздразни, че й казва как да си управлява бизнеса, и започна да й отвръща, но срещу всеки неин аргумент госпожа Геслър вадеше два нови. Не спираше да й напомня, че когато отново разрешат алкохола, той няма да е това, което е бил преди. Ще бъде на уважение и ще изправи ресторантьорския бизнес на крака.