— От това страдат заведенията за хранене още от войната. Продаваш вечеря за осемдесет и пет миризливи цента, а ако сервираш питиета, ще можеш да получиш и долар, може би дори долар и четвърт. Скъпа, говориш неразумно и започваш много да ме дразниш.
— Но аз не разбирам нищо от алкохол.
— Обаче аз разбирам.
Нещо в поведението на госпожа Геслър подсказваше, че точно натам е водела разговора през цялото време. Запали нова цигара, хвърли остър поглед към Милдред и продължи:
— Чуй ме сега. И ти, и аз знаем, както и всички останали, че Айк се занимава с превози. Но отмяната на Сухия режим ще го удари силно. Ще трябва бързичко да се заемем с нещо друго, докато се реорганизираме. Което значи, че аз трябва да се заема с нещо. Какво ще кажеш за следното: да започнеш да продаваш алкохол, а аз да ти удържам по десет процента за всичко, което ти доставям, плюс бакшишите, ако има такива, стига да не съм прекалено горда да ги взема, което не просто е невероятно, скъпа, а е направо невъзможно.
— Ти? Барманка?
— Защо не? Ще съм много добра.
На Милдред това й се стори толкова смешно, че се смя, докато чу как един от шевовете й се спука. Въпреки работата, притесненията и усилията беше започнала малко да напълнява. Но на госпожа Геслър не й беше до смях. Беше напълно сериозна и през следващите няколко дни не спря да опява на Милдред. На нея цялата идея продължаваше да й се струва абсурдна, но докато ходеше в центъра да доставя пайове, започна да дочува някои неща. А после, когато в щат след щат взеха да отменят Сухия режим, вече всички говореха само за това — както господин Крис, така и собствениците на големи кафетерии трескаво се чудеха какво да правят. И тя се уплаши. Трябваше да поговори с някого, а по тези въпроси нямаше много доверие на Бърт и абсолютно никакво на Монти. Внезапно й хрумна да се обади на Уоли. Често го виждаше покрай сделката им с недвижимия имот, но предишните им отношения благодарение на странните особености на човешката памет по негласно споразумение бяха напълно изтрити, все едно че никога не са съществували. Уоли дойде един следобед, изслуша дилемата на Милдред и поклати глава:
— Не разбирам какво се чудиш и маеш. Разбира се, че ще продаваш алкохол.
— Искаш да кажеш — че ще ми се наложи, за да запазя бизнеса си?
— Искам да кажа, че от това ще изкараш пари. — Той се взря в нея по обичайния си начин, погледът му беше едновременно разсеян и опърничав. Сърцето й леко подскочи. Незнайно защо, за първи път поглеждаше проблема от тази страна. Той продължи, малко ядосан на глупостта й: — Какво толкова? От всяко продадено питие печалбата ти ще е около осемдесет процента, дори след като платиш алкохола. Така ще докараш повече хора да вечерят при теб. Щом Луси Геслър иска да поеме тази дейност, така да бъде. Никой не разбира от алкохол повече от нея. Започни, и то веднага. Нещата бързо се променят. И се погрижи да сложиш надпис „Коктейли“. Те точно това чакат. Сложи червен надпис отпред, за да знаят, че й ти разбираш колко е важно това.
— Ще ми трябва ли някакво разрешително?
— Аз ще се погрижа за него.
Следващия път госпожа Геслър завари Милдред в доста по-различно настроение. Кимна одобрително на предложението на Уоли за надписа, след това стана сериозна и делова за останалите задължителни приготовления.
— Ще ми трябва бар, но няма място за него, освен ако не направиш някои промени, така че ще се наложи да се оправям с подвижен. Ще бъде една количка, с която ще обикалям от маса на маса. Така ще правят временно в повечето заведения. Трябва да се изработи по поръчка и ще ти струва триста долара. После ще ми трябват и около двеста долара за алкохола. Трябва да са повече, но в началото няма да мога да ги получа. Освен това искам два кожени стола и ниска масичка близо до вратата. Когато не обикалям масите, ще въртя търговия там и ще продавам питиета на хората, които чакат за маса, за да вечерят. Освен това ще ми трябва превоз, само за мен. Твоят човек Панчо има приятел, който ще свърши работа, казва се Джоузи. Няма да можеш да го ползваш за друга работа, защото ще трябва да мие чаши през цялото време — и то така, както аз искам; да носи бира от хладилника, когато му наредя, да слага виното в лед, да ми помага за всичко, за което се наложи. Ще ми трябват и чаши за коктейли, за уиски и за вино — не прекалено много, но трябва да имаме подходящи чаши за всяко питие. После — ще видим. Ще имаме нужда и от кочани със специални сметки за бара, които ще са отделни от другите. Само така ще държим счетоводството в ред. Това е, общо взето, всичко, за което се сещам в момента.