— Колко ще ни излезе общо?
— За начало — около петстотин долара — за бара, чашите, мебелите и сметките. Алкохолът е извън тази сума, но ще платиш доставката в понеделник и дотогава вече ще сме спечелили някой и друг долар.
Милдред преглътна и каза на госпожа Геслър, че ще й отговори на следващия ден. През нощта лежа будна и умът й блуждаеше, за да открие откъде да намери петстотин долара. Пазеше малък резерв от двеста-триста долара, но не смееше да го пипа, защото от опит знаеше, че непрекъснато възникват извънредни ситуации, които изискват на часа пари в брой. Мина доста време, докато мисълта й най-накрая се стрелна към единствената възможност да намери парите — като посегне на сметката за пианото на Веда. В нея вече имаше 567 долара и в мига, в който се сети за това, се опита да го забрави и започна трескаво да търси варианти. Но скоро беше наясно, че няма друг избор и че Веда няма да има пиано за Коледа. И отново се задуши от гняв — не към госпожа Геслър или отмяната на Сухия режим, нито пък към обстоятелствата, предизвикали този обрат, а към Монти заради парите, които й струваше, заради онези безкрайни десетачки и двайсетачки, които щяха да й помогнат да си реши проблема, ако не ги бе дала на него. Изпадна в такова състояние, че скоро се наложи да стане, да си облече халата и да си направи чаша чай, за да се успокои.
Сутринта на Коледа Милдред се събуди с махмурлук, което рядко й се случваше. Предната вечер в малкия ресторант настана истинска веселба, а барът, отворен точно на 6 декември, бе надминал всичките им очаквания. Не само че носеше големи постъпления, ами привлече и още хора за вечеря, и то доста по-платежоспособни. Госпожа Геслър в габардинените си панталони в същия керемиден цвят като униформите на сервитьорките, с бяло двуредно сако с метални копчета и червена панделка в косата добре се вписваше в атмосферата и със сигурност беше достатъчно голям експерт, за да задоволи желанията и на най-придирчивите клиенти. Бакшишите ставаха все по-големи и когато най-накрая започна празненството за персонала, стана наистина весело. Пекарят Ханс трябваше тази вечер да почива, но въпреки това дойде и започна партито с гръм и трясък, като опипа крака на Зигрид. Зигрид беше млада шведка, която Милдред бе наела най-вече заради външността й, но после откри, че е една от най-добрите сервитьорки, които беше виждала. За да покаже обективност, Ханс опипа и краката на Арлин, Емма и Одри. Емма и Одри бяха наети в деня след откриването, за да се избегне нова бъркотия. Последвалите писъци се сториха забавни на Панчо и Джоузи, които стояха настрани — не съвсем част от празненството, но не и напълно изолирани от него; както и на госпожа Креймър, помощник-готвачката, която Милдред обучаваше. Но бяха посрещнати демонстративно на нож от Карл, седемнайсетгодишното момче, което караше камиона втора ръка, купен наскоро от Милдред. Превозното средство беше боядисано в кремаво и на него с големи червени букви бе написано „Милдред Пиърс, Пайове“. Карл се съсредоточи върху сладоледа и тортата и изгледа неодобрително Ханс, което накара Арлин да запищи от удоволствие и да му каже, че така се учат нещата в живота.
Милдред седна при тях, извади вино и уиски и изпи две-три питиета. Под въздействието на алкохола и благодарностите, които получи за 10-те долара, които бе дала на всеки един от тях, тя започна да се чувства толкова добре, че се отказа от твърдото си решение да не подари абсолютно нищо на Монти за Коледа. Първо извади орхидеите му от хладилника и си ги закачи под бурните общи аплодисменти. След това изпи още една чаша, отиде до касата и извади четири десетдоларови банкноти. Сложи ги в малък плик и написа върху него: „Честита Коледа, Монти“. Когато госпожа Геслър й каза, че той пристига, тя отиде в залата, помаха му леко и го изведе навън. Под сянката на дърветата мушна плика в джоба му и му благодари за орхидеите, за които каза, че са най-красивите, които някога е получавала. След това го прикани да ги помирише. Той се засмя, очевидно доволен от разположението на духа й, и й припомни, че орхидеите нямат миризма.
— Нищо, помириши ги.
Той ги помириса и повтори, че продължават да нямат миризма, но тя ухае много хубаво. Тя кимна доволно и го целуна. След това го въведе вътре, където Бърт, Уоли, госпожа Геслър и Веда седяха край една маса и празнуваха.
Но въпреки всичко вечерта завърши зле: Монти и Веда си зашепнаха нещо и започнаха да се заливат от смях на някакви си техни смешки. Милдред чу само думите „слугински пир“ и заключи, вероятно правилно, че се смеят на празненството в кухнята. Впусна се в дълга пиянска тирада за правото на труд, как всеки работещ за прехраната си струвал колкото всички останали. Уоли се опита да я накара да млъкне, госпожа Геслър — също, но без резултат. Тя отиде докрай. После ни в клин, ни в ръкав, скочи на крака, отиде в кухнята и попита как може човек да се забавлява, когато наблизо се крещи толкова силно. И така спусна завесата.