— Надявам се. Защото ми струват доста пари.
Милдред изпусна последната реплика с горчивина и за секунда й се прииска да не го беше правила. Но цигарата, която застина във въздуха, й подсказа, че за Веда това бе новина, и то доста ужасна новина, и без повече съжаление се възползва докрай от предимството си:
— Това не го знаеше, нали?
Веда се взираше невярващо в нея, след това реши да обърне всичко на шега:
— Ти му купуваш обувките? Богове и рибки…
— Обувките, ризите, питиетата и всичко, което притежава през последните няколко месеца, включително и таксите за мачовете по поло. Няма нужда да призоваваш боговете и рибките, нито да ми цитираш повече дати и опери. Ако искаш дати, всичките съм си ги записала, както и съответните суми срещу тях. Госпожице Пиърс, допуснахте малка грешка. Не са краката ми, а парите ми. И докато това е така, ще видим кой е слугата и кой е господарят. Може да ти е интересно да научиш, че това е причината да ти е толкова добър приятел. Не те вози на уроците ти по музика, защото иска. Всъщност често се оплаква от това. Прави го, защото му се налага. И колкото и да ти е чудно, ще се ожени за мен, или пък няма да се ожени, ще прави всичко, което му кажа, за да може да сложи нещо в горделивия си джентълменски стомах.
Милдред се изправи. В осанката й имаше нещо надменно, с което заприлича на Веда.
— Така че той вижда в мен каквото виждаш и ти, нали? И за нещастие си в същото положение, в което е и той. Трябва да правите каквото ви казвам. Който плаща, поръчва музиката. И затова няма да видиш и един цент, докато не си вземеш думите обратно и не се извиниш за тях.
Веда заряза превзетите маниери и се превърна в пищяща, опърничава девойка на четиринайсет години. Милдред изслуша хладно ругатните й, гледаше я как рита пианото на баба си и дядо си с ботушите за езда от Бърт.
— И ще се упражняваш на това пиано, докато не съм готова да ти купя друго.
Веда изкрещя с пълно гърло, след това се хвърли към пианото и започна да свири канкан от „Орфей“. Милдред не позна мелодията, но й стана ясно, че е неприлична музика. Взе си палтото, излезе от къщата и тръгна по улицата към ресторанта.
Що се отнася до Монти, Милдред осъзна, че това беше краят, но нямаше да прави нищо по въпроса веднага. Посрещна го както обикновено, когато се отби в ресторанта същата вечер, както и следващите две-три вечери. Дори му позволи да я прегърне и изпита странно удоволствие, че знае как достъпът му до най-хубавите крака скоро ще бъде напълно отказан. Спирането на парите върна разума на Веда много по-бързо от всякакъв пердах и когато това стана, Милдред й прости съвсем искрено по време на една сълзлива сцена няколко дни след Коледа. Тя съвсем автоматично оправдаваше Веда, независимо колко грозно я беше обидила. Според нея вината изцяло беше на Монти и скоро измисли как да се справи с него и кога. Щеше да стане на тържеството за Нова година, на което я беше поканил преди около седмица.
— Смятах да поканя Пол и Луис Юинг, играчи на поло, ще ти харесат. Да се срещнем у нас около десет, да пийнем и след това да отидем до хотел „Балтимор“ за шумната част.
Това очевидно беше опит да убие с един куршум два заека — да придаде някаква достоверност на думите си за странния й режим на живот и в същото време да я запознае с някого, сякаш винаги е смятал да го направи, ако се появи подходящ повод. Тя го прие като доказателство за промяна на отношението му и се съгласи. Даже направи нещо повече. Консултира се трескаво с госпожа Геслър какво да облече и отиде до магазина да си купи вечерна рокля. След това изпадна в истинска агония по въпроса с връхната дреха. Нямаше кожено палто и вероятността да направи своя дебют в света на наметките от норки в протритото си синьо палто я ужасяваше. Но тук както винаги се намеси госпожа Геслър. Познавала жена, която имала брокатено палто.
— Много е красиво, скъпа, в цвят пепел от рози, украсено със златни нишки, страхотно ще ти отива на косата. Всъщност е било палто на китайски мандарин, но е прекроено и е безценно. Никъде не се продава нещо подобно. Ще прикове погледите на всички, дори в „Балтимор“. Жената е разорена, има нужда от пари. Ще видя какво мога да направя.
Така срещу 25 долара Милдред се сдоби с палто, а когато пристигна и роклята, тя затаи дъх от цялостния ефект на тоалета. Роклята бе светлосиня и отлично се съчетаваше с розовото палто. Милдред грееше в тези деликатни цветове, а точно от това се нуждаеше иначе малко безцветната й външност. Купи си златисти чорапи и златисти обувки и паниката й премина в самодоволство. Всичко това стана преди Коледа и изборът й да скъса с Монти на Нова година може би се дължеше отчасти на непоколебимата решимост да не пропилее такъв тоалет, както и на яркия спомен за четиридесетте долара, които беше похарчила за него. Но не искаше да товари чистата си съвест с подобни разсъждения. Просто си каза, че трябва да вземе решение, а първият ден от новата година бе идеалното време за това. Докато репетираше сцената наум, ситуацията все повече й се изясняваше до последния детайл и вече знаеше прекрасно как щеше да я отиграе. В „Балтимор“ ще бъде весела, ще се забавлява, ще разказва истории като онази за Хари Енгъл и котвите. Когато се върнат в дома на Монти, ще изчака семейство Юинг да си заминат и щом той я покани да влезе, тя ще откаже и ще се качи в колата си. И пред смаяния му поглед ще изнесе малка реч. Няма да споменава Веда, парите или краката си. Просто ще отбележи, че всяко нещо си има край и по всичко личи, че те двамата са стигнали до този момент. Било й е много приятно, наслаждавала се е на компанията му, на всяка минута, но сега му желае всичко най-добро и се надява да останат приятели. Но… И в този миг се виждаше как разперва грациозно ръце, а той само стои и гледа. И тогава ще запали колата.