Цялата сцена беше може би малко превзета и със сигурност доста театрална, а тя не спираше да добавя нови елементи. Но това си беше нейното прощаване и без съмнение имаше правото да го направи както сметне за добре.
Утрото на 31 декември 1933 година беше мрачно в Калифорния и сутринта преваля дъжд. В ранния следобед започнаха да пристигат страховити новини: за свлачища по хълмовете, евакуирани семейства от различни села, блокирани пътища и очакващи разрешение за потегляне влакове. Но в Глендейл, освен дъжда, който довлече и малко кал по улиците, нищо друго зловещо не се забелязваше и Милдред прие преваляването просто като досадно обстоятелство, което се отрази негативно на бизнеса й, но иначе не й се стори никак обезпокоително. Около пет часа все още не се беше прояснило и тя каза на госпожа Креймър да спре да разфасова пилешкото, защото никой няма да дойде да го яде и може да почака до другия ден. Когато Арлин, Емма и Одри се обадиха една след друга, за да кажат, че не могат да стигнат до ресторанта, тя продължи да не се вълнува особено. Пристигна Зигрид и Милдред я прати да лъска приборите.
Около шест се появи Монти, за да я попита дали не се е разколебала. Тя се засмя.
— От какво?
— Е, малко преваля.
— Да не искаш да кажеш, че ти си се разколебал?
— Не, никак даже. Просто се държа като добър домакин и ти давам последен шанс да се откажеш, ако искаш.
— О, малко дъждец не може да ме уплаши.
— Значи ще те очаквам.
— Към десет.
До седем и половина не се появи нито един клиент и госпожа Геслър изведнъж предложи да затворят и Милдред да ходи да се облича, ако още не й е дошъл умът в главата и иска да ходи на проклетото парти. Милдред се съгласи и започна да се приготвя за затваряне. След това заедно с госпожа Геслър, госпожа Креймър, Панчо, Джоузи и Зигрид дружно избухнаха в смях, защото можеха веднага да си тръгнат. Нямаше съдове за миене, бутилки за изнасяне и пари за броене. Милдред просто угаси светлините и заключи вратата, останалите се пръснаха в мрака, а двете с госпожа Геслър се качиха в колата й и поеха към „Пиърс Драйв“. Духаше малко вятър, пътят беше неравен заради камъните, които пороят бе довлякъл, но иначе всичко си беше както преди. Милдред паркира близо до вратата на кухнята и подаде ръка на госпожа Геслър.
С изненада откри Лети и Веда у дома. Лети се боеше да си тръгне и кротко попита Милдред дали може да преспи у тях. Веда отдавна трябваше да е на вечеря у семейство Ханън, където се очакваше и да прекара нощта, но каза, че госпожа Ханън се обадила и казала, че празненството се отлага. Като чу това, госпожа Геслър погледна въпросително към Милдред, която спокойно тръгна към спалнята, за да си свали униформата.
До девет часа беше напудрена, сресана, парфюмирана и издокарана. Изглеждаше полупрозрачна, както всяка жена, когато се нагласи за излизане. Беше си направила прическа предния ден, а сега само леко си тупира косата; роклята беше пригладена до последната гънка и волан; гримира лицето си по последна мода и така сложи финалната точка на приготовлението. Лети беше зашеметена, дори Веда призна:
— Наистина изглеждаш доста добре, майко.
Милдред застана пред голямото огледало за един последен критичен поглед, а госпожа Геслър излезе, за да види какво е времето. Върна се, седна на леглото и погледна тъжно към Милдред.