Дъждът биеше срещу нея и тя вдигна прозореца. Чуваше клокоченето на потока, който биеше гумите и след малко колата потегли напред. Тя я насочи надясно и когато усети, че стига до бордюра, дръпна ръчната спирачка. И просто продължи да си седи вътре. След няколко минути дъхът й толкова беше замъглил стъклата, че не виждаше нищо през тях. Вратата до нея рязко се отвори и Монти отново се озова до нея. Очевидно се беше върнал до колата, за да си свали панталоните, защото видя, че под развятия шлифер е само по боксерки. Подпря едната си ръка на дръжката на вратата.
— Хайде, прехвърли крака върху ръката ми и ме прегърни през врата. Дръж се здраво и мисля, че ще успея да те изнеса до високото.
Тя вдигна крака на седалката, свали си златистите обувки и чорапи и ги сложи в жабката. След това обу галошите на босо. Измъкна се и от двете си връхни дрехи и роклята. Нея заедно с брокатеното палто натика над обувките, затвори жабката и я заключи. Трепереща, навлече дъждобрана. Махна на Монти да отмести ръката си. Той го направи и тя тресна вратата и я заключи. След това излезе през другата и също я заключи. Извика, когато стъпи в течащата вода и я усети чак по бедрата си. Потокът за малко да я събори. Но тя се хвана за дръжката на вратата и се задържа. Над нея имаше висок бряг, на който като че ли се виждаше някакъв тротоар. Без да обръща внимание на Монти и едва доловимите му крясъци, тя тръгна нагоре, плъзна се надолу, но продължи да се бори в най-ужасната буря в аналите на метеорологичната служба на Лос Анджелис или на която и да е друга метеорологична служба.
Подмина много коли, заседнали като нейната, някои бяха празни, други — пълни с хора. В един автомобил, заклещен между огромни водни пространства до тротоара, видя под лампичките на тавана цяла група хора в официални дрехи, които безпомощно си седяха и не знаеха какво да правят. Тя продължи по дългия път към Глендейл, пресечка след пресечка, свлачище след свлачище, през потоци и огромни езера. Галошите й непрекъснато се пълнеха с вода и тя спираше от време на време, за да я излее, като вдигаше краката си един по един. Но не можеше да изсипе пясъка и камъчетата и те жестоко стържеха стъпалата й. Беше на ръба на истерията от изтощение, студ и болка, когато най-накрая стигна до „Пиърс Драйв“, като ту тичаше, ту куцаше.
Веда и Лети като две уплашени котета не бяха спали много тази нощ и когато лампите в къщата започнаха да светват една по една и на прага се появи разплакано, окаляно и залитащо привидение, те изпищяха от ужас. После осъзнаха, че това е Милдред и чинно я последваха до спалнята й, но им трябваше време, за да се сетят, че трябва да й помогнат да се съблече и да си легне. Изведнъж Лети се отърси от страха и се засуети трескаво, носейки на Милдред това, от което имаше нужда, на първо място уиски, кафе и грейка. Веда седеше на леглото, галеше Милдред по ръцете, подаваше й с лъжица горещо кафе в устата и оправяше завивките й. Накрая поклати глава:
— Но майко, просто не разбирам. Защо не остана при него? Нямаше да е кой знае каква новина в края на краищата.
— Няма значение. Утре получаваш роял.
Веда изпищя от радост, топлите й ръце я прегърнаха през шията и от очите чак до гърлото на Милдред заваляха лепкави целувки. Тя се отпусна и изпита за миг истинско щастие. Когато навън започна следващият мрачен ден, тя потъна в дълбок сън.
Глава 12
Известно време след това Милдред беше прекалено заета, за да обръща внимание на Веда. След като се отърва от Монти, имаше повече пари въпреки вноските за пианото и всичко останало. Независимо че времената бяха трудни, бизнесът й се разрастваше; барът се оказа печелившо допълнение; но най-важното беше, че успя да плати последните пари, които дължеше за имота и за оборудването. Пайовете натоварваха ужасно кухнята, затова вдигна пристройка към паркинга и отдели производството им от ресторанта. Имаше известни трудности с регулацията. Но когато представи приемливи застроителни планове, според които тя изглеждаше като голям частен гараж и се съгласи да не поставя други рекламни знаци, освен неоновия надпис, който вече беше окачила, проблемът се разреши. Когато това приключи, добави към менюто още сладкиши, които лесно се разнасяха с ресторантски колички и нямаше никакви трудности с продажбата им. Скоро Ханс имаше нужда от помощник, а после и от още един. Купи нов камион, този път наистина хубав. Горе-долу по същото време върна колата, която така и не се оправи след пораженията от бурята, и си купи нова — лъскав кафяв буик с бели гуми, който Веда целуна, когато търговецът им го продаде.