— О, млъквай, за бога!
— Но… не се ли интересуваш?
— А патицата обича ли да плува? Намира се между Лос Анджелис и Сан Диего, нали? Точно на главния път. А Айк още има камиони. Това ще е първата му прилична възможност отново да влезе в бизнеса, и то легално, след като… нали знаеш. И ще се измъкне от това скапано място. Да не би да искаш да ти се разплача на рамото?
— Какво му е на това място?
— Не е до мястото, а до Айк. Аз работя, а той трябва да си намира какво да прави вечер. И си намира. Казва, че ходи да играе билярд и наистина се връща със следи от креда по себе си. Това му го признавам. Но ме лъже. Ходи при една проскубана блондинка, която работи в стара мебелна фабрика в Лос Фелиз. Най-вероятно не е нищо сериозно, но се вижда с нея и затова напоследък съм толкова нервна, ако искаш да знаеш. А сега, ако успея да го замъкна там, да го вкарам отново в бизнеса и да му вдигна самочувствието… Е, може би това ще помогне. Хайде, разкажи ми повече.
И Милдред отново влезе във водовъртежа на ремонти, покупка на инвентар и спорове за политиката на заведението. Искаше да направи копие на ресторанта в Глендейл, да се специализира в продажбата на пилешко, гофрети и пайове и да печели допълнително от малък бар. Госпожа Геслър обаче имаше други идеи.
— Никой не бие път до океана само за да хапне пиле. Не и доколкото познавам тези хора. Искат морска вечеря — риба, омари, раци — и точно това ще им дадем. Ще изкарваме пари. Не забравяй, че рибата е евтина. Ще трябва да предложим разнообразие, да има и пържоли, приготвени на дървени въглища.
Милдред протестира, че не разбира нищо от пържоли, риба, омари и раци и ще е безпомощна в стратегията, но госпожа Геслър й отвърна, че ще се наложи да се научи. Чак когато изпрати да повикат господин Отис, федералния инспектор по месото, който си падаше по нея, докато беше още сервитьорка, малко се успокои. Една вечер той дойде в ресторанта в Глендейл и потвърди подозренията й, че има стотици начини да загуби пари с пържоли. Но беше впечатлен от разговора си с госпожа Геслър. Каза на Милдред, че приятелката й е умна и вероятно знае с какво се захваща. Според него всичко зависело от готвача и за нейна изненада й препоръча Арчи от заведението на господин Крис. Увери я, че от години похабява уменията му във второкласни ресторанти, но все още бил най-добрият майстор на пържоли в града. Освен това можел да готви и риба, затова да не се притеснява. Но за пържолите й трябвал човек, който разбира, и нямало да сбърка с Арчи.
Така Милдред открадна Арчи от господин Крис и под строгия му поглед направи барбекю с дървени въглища. Скоро след като поставиха табели по пътя и пуснаха обяви в лосанджелиските вестници, ресторантът отвори. Така и не се превърна в уютната златна мина, която ръководеше Айда, но госпожа Геслър беше щедра в разходите и по всичко личеше, че отдава предпочитанията си на бара, а не на кухнята. Изобретателността й в работата предизвика неохотно възхищение у Милдред. Голямата всекидневна на къщата беше превърната в бар с облицовка от кленово дърво и приглушено осветление. Стаите зад нея станаха свързани малки сепарета с приятно усещане за уют. Една от тях имаше излаз на обикалящата сградата веранда, на която също поставиха маси за почитателите на пиенето на открито, слънчевия тен и добрата храна. Но най-изненадваща за Милдред се оказа цветната градина. Никога не беше подозирала, че госпожа Геслър има такава слабост, но само няколко седмици след откриването целият терен над стръмния бряг беше засаден с храсти, край които Луси прекарваше сутрините си, като копаеше, плевеше и даваше наставления на японския градинар. Разходите за градината и градинаря бяха големи, но госпожа Геслър само сви рамене:
— Това е заведение от висока класа, скъпа, и трябва да имаме нещо по-специално. По причини, които не разбирам, старомодните типове по масите обичат да слушат жуженето на бръмбарите, докато похапват.
Когато цветята цъфнаха, Милдред плати, без да протестира, защото гледката й хареса. По здрач, точно преди тълпите да започнеха да прииждат за вечеря, тя се разхождаше сред тях, вдъхваше аромата им и се чувстваше горда и щастлива. Госпожа Геслър я придружи на една от тези разходки, а после я заведе две пресечки по-надолу по главния път, който минаваше през целия квартал. Спря и й посочи нещо от другата страна на улицата. Милдред видя табела: