— Страхотна причина да го харесваш, майко.
Но въпреки това го свиреше. Милдред беше щастлива от начина, по който се развиваше дъщеря й; топлата срамежлива близост между тях продължаваше и тя през смях си спомняше как някога си беше въобразявала, че Монти може да е причината за нея. Само тази близост, мислеше си Милдред, придаваше смисъл на всичко.
Един следобед концертът беше прекъснат от телефонно позвъняване. Веда вдигна и по тона й Милдред разбра, че нещо не беше наред. Дойде при нея и седна на леглото.
— Какво има, скъпа? — попита я Милдред, но тя не отговори веднага. След няколко мрачни минути мълчание каза:
— Ханън е получил кръвоизлив.
— О, боже, това е ужасно!
— Знаеше, че ще се случи. Вече имаше два или три по-малки. А този го е заварил на улицата, докато се е прибирал от пощата към вкъщи. Лекарят в линейката оплескал всичко — накарал да го вдигнат за раменете или нещо подобно — и станало много по-лошо, отколкото би могло да бъде. Госпожа Ханън е в истерия.
— Трябва да отидеш там. Веднага.
— Не днес. Навсякъде около него има торби с лед и му дават да вдишва някакъв газ. Истински ад.
— Мога ли да направя нещо? Имам предвид — дали има нужда от някаква специална храна, която да изпратя. Каквото и да е — нещо топло, готово за сервиране…
— Ще разбера.
Веда тръгна към къщата на семейство Геслър, която сега се даваше под наем. После каза:
— Господи, проклетият мечок ще ми липсва.
— Мили боже, той още не е мъртъв.
Милдред произнесе последните думи остро. По тези въпроси като истинска калифорнийка беше пълна оптимистка; за нея бе направо светотатство да не се надяваш на най-доброто. Но Веда се движеше с усилие и говореше тихо:
— Майко, нещата никак не са добри. От начина, по който се държеше напоследък, знам, че е бил наясно колко зле ще бъде. Личеше си и по това как тя виеше по телефона… И нямам представа какво ще правя сега.
Оказа се, че има отчаяна нужда от специална храна — болният трябваше да бъде някак си изкушен да хапне и да събере сили. Затова всеки ден цяла седмица Томи доставяше голяма кошница с пилешко, сготвено собственоръчно от Милдред, малки сандвичи, направени от Айда, раци върху лед, приготвени от Арчи, шери, подбрано от госпожа Геслър. Всички от „Милдред Пиърс Инк“ си плюха на ръцете, за да покажат на какво са способни. Един ден Милдред и Веда лично занесоха кошницата заедно с огромен букет червени рози. Когато пристигнаха, намериха сутрешния вестник на моравата пред къщата. Под вратата бяха подпъхнати реклами. Звъннаха, но никой не им отвори. Веда погледна Милдред и Томи отнесе нещата обратно в колата. Същия следобед пристигна дълга неразбираема телеграма за Милдред от Финикс, Аризона, подписана от госпожа Ханън. В нея се разказваше как тръгнали на пожар към местния санаториум и имаше молба към Милдред да изключи газта.
Три дни по-късно, когато Милдред помагаше на Айда да се приготви за най-натоварения час по обед, колата на Веда спря до тротоара. Самата Веда слезе, беше несресана, изглеждаше странно. Майка й отключи вратата, тя й подаде вестник, без да каже и дума, отиде до едно сепаре и седна. Милдред се взря в снимката на господин Ханън, правена преди косата му да побелее, прочете съобщението за смъртта му и се почувства объркана. Не изпитваше почти нищо. Забеляза, че погребението ще е в Ню Йорк, отиде до телефона и поръча цветя. След това се обади в „Уестърн Юниън“ и пусна дълга телеграма на госпожа Ханън, пълна със съчувствие от нейно име и от името на Веда. Но не можеше да се отърве от мъглявото усещане, че трябва да направи още нещо. Застана неподвижна и се опита да се сети какво. Но като че ли това бе всичко. Отиде и седна при Веда. След малко дъщеря й помоли едно от момичетата да й донесе кафе.