Господин Тревизо вече беше широко ухилен и черните му очи искряха толкова силно, сякаш светеха със собствена светлина. Дали заради самата случка, дали заради скорошната смърт на нейния главен герой, или защото осъзна, че гледната точка на разказвача й бе напълно чужда, но на Милдред никак не й беше смешно, макар че леко се усмихна от учтивост. Но Веда заяви, че това е най-забавното нещо, което е чувала в живота си, и насърчи господин Тревизо да й разкаже още истории. Той си погледна часовника и каза, че предпочита да я чуе как свири.
Тази Веда, която седна зад пианото, беше много по-различна от онази, която бе застанала пред господин Ханън преди три години. Беше искрено притеснена и на Милдред й хрумна, че насърчавайки господин Тревизо да разказва още истории, може би се е опитвала да печели време. Помисли известно време и после със сериозно изражение започна да изпълнява произведение, което беше известно на Милдред като Рапсодия от Брамс. Не й харесваше много. Беше прекалено бързо за нейния вкус, с изключение на бавната част в средата, която звучеше малко като химн. Но се настани удобно и зачака похвалите на господин Тревизо към дъщеря й, за които после цяла вечер щеше да разказва на Айда.
Господин Тревизо отиде до прозореца, застана там неподвижен и се загледа в улицата долу. Когато Веда стигна до бавната част, той се обърна наполовина, сякаш за да каже нещо, но после се отказа. През цялата бавна част се взираше в улицата. Когато Веда отново засвири бързо, той закрачи към пианото и когато стигна до него, затвори капака, като преди това даде достатъчно време на момичето да си махне ръцете от клавишите. В последвалата тишина отиде в далечния ъгъл на студиото и седна, а на лицето му се появи зловеща усмивка, като на гробар преди погребение, който се опитва да се държи любезно.
На Милдред й трябваше малко време, за да се сети какво е направил и защо. Обърна се към пианото, за да подскаже на Веда да изсвири нещо по-бавно. Но нея вече я нямаше там. Беше до вратата и си слагаше ръкавиците и преди майка й да успее да каже нещо, изхвърча навън. Милдред скочи и я последва. В коридора извика след нея, но Веда тичаше надолу по стълбите и не се обръщаше. Следващото нещо, което си спомняше, беше как Томи ги кара към вкъщи, а Веда седи до нея с изкривена физиономия и стиснати юмруци и се взира упорито в пода. Докато Милдред я наблюдаваше, на едната й ръкавица се появи бяла линия и тя се спука.
През целия път към вкъщи Милдред не спираше да се ядосва на начина, по който господин Тревизо се беше отнесъл към тях. Каза, че никога не била виждала подобно поведение в живота си. Ако не му харесвало как Веда била изсвирила произведението, можело да го каже като възпитан човек, а не да се държи така. А и самият факт, че си уговорил среща с две дами в четири часа, а ги накарал да чакат до пет без петнайсет и им разказал история за тоалетна хартия веднага щом прекрачили прага му… И ако това било единственият човек в Лос Анджелис, към когото господин Ханън изпитвал уважение, то тогава тя определено си имала мнение за вкуса на предишния учител. Голяма част от казаното наистина изразяваше раздразнението на Милдред, но някои от думите й целяха да успокоят Веда, с тях искаше да й покаже, че е на нейна страна след възмутителната случка. Веда мълчеше и когато стигнаха до вкъщи, изскочи от колата и затича към входа. Милдред я последва, но когато стигна до стаята на дъщеря си, намери вратата заключена. Настоя да отвори, но нищо не се случи, а вътре цареше тишина. Появи се Лети и попита уплашено какъв е проблемът. Без да обръща внимание на домашната помощница, Милдред изтича до кухнята, грабна един стол и излезе навън. Изведнъж я беше обзел вцепеняващ страх какво прави Веда в стаята си. Сложи стола до прозореца, качи се на него и го отвори. Влезе в стаята. Веда лежеше на леглото и се взираше в тавана със същия невиждащ поглед, с който се беше взирала в пода на колата. Свиваше и разпускаше юмруци, а лицето й беше мрачно. Милдред беше очаквала да види празен флакон от лекарства да се търкаля някъде наблизо, затова първо изпита облекчение, а след това се ядоса. Отключи вратата и каза: