— Беше Уоли. Може би ще ти е интересно да научиш, че са готови на споразумение.
— А ти?
— Ще се срещна с тях в неговия офис.
— Тогава се махай. Веднага.
— Това аз го решавам. И от мен зависи кога.
— Събирай си багажа и се махай от тази къща на часа, иначе ще си намериш нещата насред „Пиърс Драйв“, когато се върнеш.
Веда започна да ругае Милдред с пълен глас, но скоро осъзна, че този път по някаква причина е различно отпреди. Излезе, изкара колата на заден до кухненската врата и започна да пренася нещата си и да ги товари в багажника. Милдред седеше съвсем спокойна и когато чу шума от потеглянето на Веда, я обзе такава студенина, че не почувства нищо. Не осъзнаваше, че се държи не като майка, а като жена, която току-що е разкрила изневярата на любовника си и си отмъщава за това.
Глава 14
Шест месеца след тази случка Бърт й се обади да я покани на радиоконцерта. За нея това бяха мрачни шест месеца. Бързо разбра къде беше отседнала Веда — в малък кокетен апартамент в сграда на булевард „Франклин“ в Холивуд. Всяка частица от съществото й искаше да отиде там, да си вземе думите обратно, да върне старото положение или поне да опита. Но щом тази мисъл се появеше в главата й, или по-точно я пронижеше в сърцето като нагорещена стрела, лицето й се превръщаше в метална маска и тя нито веднъж не мина покрай дома на Веда. Но дори в самотата й отношенията й с дъщеря й продължаваха да се развиват и да я разяждат като рак. Откри ръженото уиски и в пиянския сън по време на всекидневната си почивка си представяше как Веда все повече затъва, как гладува и кърпи протритото си бельо, а после се връща разкаяна и обляна в сълзи и моли за прошка. Представата й за бъдещето беше замъглена заради факта, че не знаеше колко точно дъщеря й е получила от семейство Ленхард и затова не можеше да прецени кога отново ще изпадне в мизерия. Бърт неуспешно се беше опитал да защити правата си като баща и да изтръгне информация от Уоли, като дори заплаши, че ще „наложи запор“ на споразумението, ако не научи всички факти, но разбра единствено, че съгласието му в случая не бе нужно. Семейство Ленхард искаха единствено подписано от Веда писмо, в което тя отричаше да е получавала обещания, да е била заплашвана и заявяваше, че не е бременна. Но този епизод още повече влоши мнението му за честността на Уоли, ако това изобщо беше възможно, и той си изгради теорията, че „Уоли ще прибере всеки проклет цент от Веда още преди края на годината, без значение колко са й платили, какъв е бил хонорарът му и какво е получила тя“. Милдред страстно се вкопчи в нея и не само си представяше измамената Веда премръзнала, изпокъсана и гладна, но също така и дълбоко наранена и готова всеки миг да се върне с наведена глава при своята силна, мълчалива майка, която може да се справи не само с Уоли, но и с всеки друг. Сцената изникваше почти всеки ден пред очите й в стотици различни вариации и нюанси, но винаги пораждаше у нея един и същ бурен екстаз, докато си представяше как прегръща разплаканата Веда, гали я, вдъхва аромата на меката й червеникава коса и я дарява с любов, разбиране и опрощение. Но пропускаше една малка подробност: Веда рядко плачеше.
Когато Бърт спомена за радиопредаването, й трябваше малко време, за да си събере ума!
— Какво радиопредаване?
— Как какво? На Веда.
— Искаш да кажеш, че свири по радиото?
— Ще пее, доколкото разбрах.
— Веда? Ще пее?
— Може би е по-добре да дойда при теб.
Когато той пристигна, тя вече трепереше от вълнение. Намери програмата на радиото в „Таймс“ и там видя снимката на Веда и новината, че „прочутата певица може да бъде чута тази вечер от 8:30 в предаването на Ханк Самървил“. Бърт го беше прочел в „Екзаминър“, но не беше видял „Таймс“ и двамата разгледаха снимката и коментираха колко хубава изглежда дъщеря им. Когато Милдред попита откога е това — като имаше предвид пеенето на Веда — Бърт бързо отвърна, че няма как да знае, сякаш се опитваше да отрече, че участва в заговор, държан в тайна от нея. След това добави, че доколкото му е известно, по радиото отдавна пускат изпълнения на Веда в малка следобедна програма, на която никой не обръщал внимание, но така успяла да получи шанс за голям ангажимент в националния ефир. Милдред взе уискито, от което пиеше, сипа още две питиета и Бърт й призна, че поканата му всъщност е по предложение на госпожа Бидерхоф.