Вниманието на гостите бе привлечено от безспирно чуруликане и те забелязаха клетките в дъното на терасата.
- Птици ли има тук?
В отговор очите на Калуст заблестяха. Той ги поведе нататък и им показа отделеното пространство, където се разхождаха фазани, пауни, пеликани, папагали и други птици - истинска феерия от цветове и звуци. Домакинът отвори вратата на клетката, извади два пауна с пищни пера и ги пусна на терасата пред очарованите гости.
- Както знаете, паунът е символ на персийския престол - каза арменецът. - И така, в чест на Негово Величество днес ще оставим тези два пауна на свобода. - Той се взря в птиците, които вече се разхождаха наоколо. - Не са ли красиви?
Птиците се повъртяха малко сред присъстващите на терасата, но вероятно изплашени от толкова много хора, размахаха крилата си, скочиха върху плета и полетяха, предизвиквайки тревожни възгласи от страна на гостите. Всички се втурнаха към плета и видяха птиците да кръжат над улицата, докато накрая кацнаха. Като същински пешеходци те заприпкаха по булевард „Иена“, като се спираха да клъвнат каквото намерят по асфалта пред погледа на минаващите парижани.
- О, не! - възкликна Калуст. Обърна се отчаяно към приветливия иконом, който придружаваше господаря и гостите му по време на обиколката из къщата. - Жилбер, направи нещо! - Посочи към улицата. - Отиди да ги прибереш, по дяволите! Обади се на полицията! Извикай пожарникарите! Размърдай се, човече!
Икономът смутено се обърна и изчезна в къщата. Гоститс останаха навън, наблюдавайки как пауните се разхождат по авеню „Йена“. След малко се появи изплашеният Жилбер и се затича след тях, в същия миг дойдоха и жандармите, които се опитваха да му помогнат да хване пауните, прелитащи от едно място на друго. След малко долу дотичаха и портиерите, четиримата прислужници и телефонистът. На улицата настана истинска суматоха, която бързо се премести на ротондата на площад „Етоал“, няколко метра по-нататък, накъдето бяха избягали птиците, последвани от преследвачите си.
Голямата трапезария на партера бе помещението, около което бе изградена останалата част от резиденцията. Гостите се възхитиха на изящната декорация - по стените висяха златни и сребърни гоблени, изработени през XVI век във Ферана по поръчка на кардинал Матуа. Стомасите им обаче започваха да стържат. Всъщност именно гладът ги накара да напуснат терасата, от където следяха със смесени чувства спектакъла по залавянето на пауните около площад „Етоал“; гостите се забавляваха, а домакинът наблюдаваше гледката угрижено.
- Ама че работа! - оплака се Калуст. - Само гледайте как ще изгубя великолепните си пауни! - Погледна часовника и салона и нетърпеливо цъкна с език. - Ах, този Крикор! Закъснява вече с цял час!
- Да, по-добре да започваме - каза Нунуфар и плесна с ръце към прислужниците. - Сервирайте обяда!
Настаниха се около махагоновата маса, а след малко се появиха портиерът и двама слуги с новината, че един от пауните е кацнал върху Триумфалната арка. Този подвиг бе посрещнат с възхищение сред гостите и породи някои коментари, когато бе сервирано първото от четирите ястия, приготвени за обяда - фазан с кестени и сливи, който ухаеше божествено.
- Фазанът - пошегува се сър Кенет Барк - нали не е от вашия птичарник?
Всички се разсмяха.
- Обикновено - обясни Нунуфар - не ядем обитателите на дома си.
Домакинята се увлече в оживен разговор с уредника на Националната галерия и поиска мнението му за няколко бижута, които бе купила от „Картие“ преди няколко дни, докато Калуст бе посветил вниманието си на министър Мосед.
- Е, как вървят нещата с „Англо-Персиян“? - поинтересува се той. - Дарси прилично ли се държи?
Дипломатът се засмя.
- О, господин Саркисян, беше наистина забавно! Благодарение на вашите изчерпателни съвети Негово Величество отмени концесията от 1901 г. и договори нова. „Англо-Персиян“ имаха наглостта да декларират само триста хиляди долара приходи за 1931 г., представяте ли си?
- Предупредих ви. Когато видях счетоводните книги от миналата година, веднага разбрах, че тези типове укриват печалбата си, за да ви плащат по-малко.
- Както сигурно предполагате, Негово Величество толкова се вбеси, че анулира концесията по вашия добросърдечен съвет. След това я предоговорихме с по-висока рента. Заплашиха ни със съд, с оплакване до ОН и какво ли не още, но накрая се примириха.
- Какъв е районът на концесията?
- Намалихме я на една пета, както ни препоръчахте. Сега разполагаме с четири пети от терена, които да отдадем на други компании. Имате ли някоя предвид?