- Може би. Ще ви кажа по-късно.
Персийският министър отпи глътка червено вино.
- Какво мислите за новата власт в Германия? - попита той, щом остави чашата си на масата. - Как ви се струва този господин Хитлер?
Смяната на темата на разговора заинтригува домакина и той се зачуди каква ли е целта на въпроса.
- Не вярвам на германците още откакто живеех в Константинопол - отвърна Калуст. - Те са безскрупулни грубияни, неизтощими като машини, но също толкова студени, сякаш лишени от чувства. Стига ви да видите как военните на кайзера с бездействието си помогнаха на турците в изтребването на сънародниците ми по време на Световната война. Тези хора нямат сърца, казвам ви. - Наведе се към госта си. - Не ми казвайте, че Негово Величество шахът възнамерява да даде на германците част от концесионния терен, отнет от „Англо-Персиян“...
Дипломатът смутено се усмихна.
- Много сте проницателен, както винаги... - потвърди той. - Но това е само идея. Негово Величество би желал да узнае мнението ви за господин Хитлер.
Домакинът се облегна назад и се замисли.
- Не се забърквайте с него - каза накрая той. - Съдейки по изявленията му, откакто е станал канцлер, господин Хитлер е военен авантюрист, а това не предвещава нищо добро. Думите, които чуваме от Берлин, напомнят малко на германските речи преди Световната война. Интересно, че по онова време господин Чърчил бе Първи лорд на Адмиралтейството и добре си спомням, когато каза, че войната с Германия е неизбежна. Какво стана? Избухна война. Сега отново господин Чърчил предупреждава, че господин Хитлер е повел Германия в същата посока. Щом първото му предсказание се сбъдна, може би така ще стане и с второто.
Персийският пълномощен министър придоби скептично изражение.
- Не ни ли стига Световната война? Наистина ли смятате, че в Европа ще избухне нов конфликт?
- Опасявам се, че ако господин Хитлер не се оттегли от властта, войната ще е неизбежна.
Слугите отнесоха предястието от фазан и започнаха да сервират нови ястия, но министър Мосед дори не забеляза; бе твърде погълнат от важния въпрос, който обсъждаха.
- Ако някой друг, а не вие, бе казал това, нямаше да повярвам - отбеляза той. - Според вас по какъв начин Персия би могла да се замеси в евентуална война в Европа?
Калуст разпери ръце, сякаш отговорът беше очевиден.
- Чрез петрола, разбира се! Не забравяйте, че германците не разполагат с директен достъп до петролните находища. Те бяха изключени от концесията на Месопотамия след Световната война и зависят от нашите доставки. Ако искат да станат велика империя, трябва да се сдобият със собствени петролни кладенци.
- Значи, несъмнено ще ни платят щедро за концесията на нашите територии...
- Безспорно - призна арменецът. - Но дали това влиза в интересите на Персия в дългосрочен план? Не забравяйте, че страната ви граничи с Британска Индия. Ако избухне война и вие снабдявате Германия с петрол, Великобритания ще трябва да нападне Персия, за да осуети доставките на горива. Германците ще отвърнат и страната ви ще се превърне в огромно бойно поле. - Размаха пръст срещу събеседника си, сякаш го предупреждаваше. - Сигурни ли сте, че точно това искате?
Дипломатът го гледаше втрещен.
- Наистина ли смятате, че подобно нещо е възможно?
Арменецът впи черните си очи в министъра, сякаш за да подчертае думите си.
- Не се забърквайте с германците - заяви твърдо той. - С тези семена няма да пожънете добра реколта.
Министър Мосед замълча за момент, разсъждавайки над думите на събеседника си. Бе свикнал да се доверява на дребничкия арменец, когото шахът толкова уважаваше, и казаното от него днес го бе шокирало. След няколко минути се посъвзе. Пъхна ръце в джобовете на фрака си и отново се обърна към домакина.
- Знаете, че Негово Величество и аз ценим високо мнението ви - каза той и извади от джоба някакъв плик с печат на пауновия трон в ъгъла. - Ето защо чрез това писмо, изпратено ми от Негово Величество, ви предлагам персийско гражданство и ви каня да станете икономически съветник на нашата легация и преди всичко на двореца.
На масата настъпи тишина, породена от този тъй неочакван тържествен момент. Дипломатът стана от мястото си и с лек поклон връчи писмото на домакина. Калуст, който също се бе изправил, кимна, взе плика и го отвори. Прочете писмото от шаха, което представляваше официална покана. Сетне сгъна документа и също се поклони.
- Уведомете Негово Величество шаха, че съм поласкан от оказаното доверие и че ще направя всичко по силите си да оправдая възложените отговорности.