Нунуфар и двамата гости го аплодираха и за да отпразнуват случая, Калуст нареди да донесат още шампанско. Прислужниците се втурнаха към кухнята и точно когато се върнаха с бутилките „Дом Периньон“, се чу звънецът на вратата.
- Сигурно е Крикор! - възкликна домакинът. - Най-сетне.
Тъй като икономът още не се бе върнал от лова на пауни, един от слугите отиде да отвори. Във фоайето се чуха гласове и миг по-късно в трапезарията влезе Крикор.
Зад него вървеше жена, която Калуст разпозна с нескрита неохота.
- Извинете, че закъсняхме - поздрави весело Крикор. - Мария Силвия се забави с тоалета си. Знаете ги какви са жените... Винаги се бавят.
Двамата новодошли поздравиха гостите и семейство Саркисян. Калуст посочи местата им около масата, но преди да се настанят, Крикор хвана Мария Силвия за ръка и се изправи пред родителите си.
- Първо искам да ви съобщя нещо - каза тържествено той и загледа приятелката си. - Тази сутрин поисках ръката на Мария Силвия. - Отново се обърна към родителите си и се усмихна глупаво. - Щастлив съм да ви кажа, че тя прие.
Думите на бъдещия младоженец бяха посрещнати с абсолютно мълчание.
Смаян от изявлението на сина си, Калуст понечи да каже нещо, но не можа да издаде и звук, като риба на сухо. Съвзе се от моментното си вцепенение едва когато чу вик и усети някакво движение до себе си. Обърна се стреснато и видя свлечено на пода тяло.
Нунуфар бе припаднала.
СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ СЕ ПРОМЪКВАХА ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА и падаха върху фактурите на бюрото. След обичайното турско кафе, което бе изпил в кабинета си на „Сейнт Хелънс Плейс“, Калуст погледна купищата документи пред себе си, събирайки сили да ги прегледа. Поради пословичното си недоверие арменецът държеше сам да проверява всички финансови отчети, за да се увери, че не го мамят. Затова прегледът на разходите на фирмата се бе превърнал в сутрешен ритуал.
Проблемът бе, че тази сутрин нямаше сили за нищо. Въпреки бурните възражения против този безумен брак, синът му все пак се бе оженил за лудата испанка. Церемонията се бе състояла преди три седмици в регистрационната служба на „Принсис Роу“ и единственият свидетел, изглежда, е била майката на онази глупачка. Баща й, който очевидно притежаваше малко здрав разум, се бе противопоставил на некатолическия брак и бе отказал да присъства. Седнал зад бюрото си, Калуст поклати глава. Как е възможно Крикор да постъпи по този начин? Да се ожени за католичка? Да не си е изгубил ума?
Проточи шия и видя Крикор да преглежда договори. Меденият им месец в Довил бе продължил две седмици и младежът вече се бе върнал на работа. Арменецът се взря в съсредоточеното в работата лице на сина си. Струваше му се, че напълно се е възстановил от изпитанията, преживени в лапите на турците, въпреки че Нунуфар му бе казала, че все още сънува кошмари за похода, убийствата, на които бе станал свидетел, и загиналото там арменско момиче. И то след като вече бяха минали повече от петнайсет години. Горкичкият, навярно бе преживял ужасни неща...
Тези мисли смекчиха яда на Калуст. В крайна сметка момчето му бе преживяло много. Но в ума му бързо се появи образът на откачената му снаха и яростта се върна с още по-голяма сила. Как изобщо се случи Крикор да се ожени за толкова противно създание? Нима вече си нямаха уважението? Що за времена! Къде се е чуло и видяло синове да се противопоставят на родителите си? Без съмнение ценностите отиваха по дяволите и светът бе полудял.
Той раздразнено посегна към фактурите. Прегледа една, после втора, трета. Бяха разходи на кантората за последните няколко дни - за почистване на пода, закупуване на хартия и изпращане на колет по пощата. Преглеждаше ги една по една, докато не попадна на нещо, което привлече вниманието му. Беше фактура от „При Джордж“ - една кръчма наблизо. Пишеше „Обяд за господин Крикор“, който възлизаше на осемнайсет шилинга и шест пенса.
- Ах, безделник такъв!
В друг случай може би нямаше да обърне внимание. Но не и днес, не и след като синът му се бе опълчил и бе сключил брак против волята на баща си, и бе довел побъркана снаха. Не, това нямаше да остане безнаказано.
С пулсиращи от яд вени, Калуст стана и с бърза крачка се отправи към Крикор с фактурата от ресторанта в ръка.
- Какво има? - попита синът му, когато го видя да изниква пред бюрото с гневен поглед. - Случило ли се е нещо?
Калуст припряно му показа фактурата.
- Какво е това?
Крикор я взе и я прочете няколко пъти, докато се мъчеше да отгатне какво толкова е ядосало баща му.