Прехапа устни и се опита да се концентрира. Трябваше да стигне до третото копче, да му се не види! Наистина ли бе толкова сложно? Наведе главата и торса си, но така всички копчета бяха обърнати към пода. Отново не успя. Хвърли отчаян поглед към персийския дипломат, сякаш го молеше за помощ.
- Приведете торса само от третото копче нагоре - повтори пълномощният министър, окуражавайки го да продължи. - Третото копче, нали? - Махна бързо с ръка. - Упражнявайте се, хайде.
Арменецът се обърна към огледалото и поднови опитите, но колкото и да се стараеше, поклонът не се получаваше. Сигурно има някаква специална техника, помисли си той. Как да я развие само за няколко минути? Все пак всеки момент ще...
- Дами и господа! - прогърмя някакъв глас. - Негово Величество кралят!
Обявлението хвана Калуст неподготвен. Вече? Пристъпи бързо към легацията и застана до жена си. Всички тръпнеха в очакване, тъй като това бе първият път, когато новият крал се появяваше пред дипломатическия корпус в Лондон. Арменецът съзря шамбелана, придружен от трима офицери с бели палки, които стъпваха заднешком. Сетне всички с възхищение насочиха погледи към младия крал Едуард VIII, който вървеше след тях. Баща му, крал Джордж V, се бе споминал само преди няколко месеца, а вече се носеха слухове за новия владетел. Говореше се, че щял да се жени за някаква разведена американка. Дали бе вярно? Трябваше ли да се толерира подобно поведение?
Чуждестранните легации се отдръпнаха в две редици, за да сторят път, и всички дипломати и техните съпруги се поклониха, а перата по шапките им се олюляха леко като житни класове в златна нива. Новият крал мина покрай тях, помахвайки с ръка, а зад него със застинали усмивки и сериозни лица вдървено вървяха останалите членове на кралското семейство и двора. Кралят седна на трона, а на подиума около него, като почетна стража, се подреди семейството му.
- Негово Превъзходителство посланикът на Съединените американски щати господин Дейвид Самюелсън.
Дойде ред на представителите на дипломатическия корпус. Първи бе американският посланик, чието име бе произнесено с помпозна тържественост. Той се поклони, преди да представи хората от легацията си. Посланиците не бяха много и бързо преминаха на пълномощните министри. Докато членовете на дипломатическите мисии един по един се покланяха пред трона, Калуст внимателно наблюдаваше как се навеждат до третото копче, но тъй като бяха с гръб към него, не успя да види добре дали се справяха.
Това обаче не му попречи дискретно да поднови упражненията си. Опитва в продължение на цели двайсет минути и при всеки провал ругаеше тихо на арменски, за да е сигурен, че никой не го разбира.
- Негово Превъзходителство пълномощният министър на Иран обяви накрая шамбеланът, - господин Реза Мосед.
Едва щом чу името на министъра, Калуст осъзна, че идваше и неговият ред. Все още не бе свикнал с новото име на Персия, провъзгласено от шаха миналата година. Изглежда, в света бе избухнала епидемия от нови имена. Иранската легация се подреди пред трона и Калуст почти се затича, да застане навреме до Нунуфар. Видя как ръководителят на легацията се поклони на краля, който също кимна, трудно прикривайки отегчението си. После Реза Мосед започна да представя членовете на своята мисия.
- Господин Калуст Саркисян - съветник по икономическите въпроси, и съпругата му - каза иранският министър.
Нунуфар приклекна и повдигна леко полите на роклята си, а съпругът й се поклони по протокол. Само че Калуст толкова се престара в навеждането до третото копче, че загуби равновесие и едва не падна, предизвиквайки кратък смут сред присъстващите. Попитаха го дали е добре и той кимна, целият поруменял от срам. Сетне се отдръпна заднешком с пламтящо лице и се скри зад членовете на легацията. Истински позор!
- Какво ти стана? - прошепна Нунуфар. - Добре ли си?
- Опитах се да се наведа от третото копче и...
Жена му въздъхна и укорително поклати глава.
- Понякога си толкова глупав! - скара му се тя. - Не разбра ли, че министърът се шегува?
Учуденият поглед на Калуст се спря върху иранския дипломат, който вече бе отстъпил от трона и го гледаше дяволито, очевидно доволен от хрумването си. Е, прецакаха го.
След края на церемонията по представянето, която бе закрита от кралската процесия, дипломатическият корпус се раздели на две групи. Пълномощният министър се присъедини към посланиците и ръководителите на легации, които бяха поканени на банкет с кралското семейство, а останалите членове отидоха на обяд в друг салон на Бъкингамския дворец.
Обстановката бе шикозна, по масата бяха подредени кристални канделабри, златни чинии и сребърни прибори, а сервитьорите носеха елегантни фракове като същински лордове. Целият този блясък допадаше на Калуст. Може би трябваше да организират подобно събитие в резиденцията в Париж, което да придаде разкош на приемите на Нунуфар. Храната в подносите в банкетната зала се оказа изобилна и разнообразна и навсякъде имаше бутилки шампанско, но без етикет, който да указва марката. Воден от любопитството си за произхода на питието било то Veuve Clicquot или Moet et Chandon, арменецът заговори един от сервитьорите и узна, че не е редно кралското семейство да бъде свързвано, макар само косвено, с която и да било марка.