И то ролс-ройс.
Лимузината вече пресичаше „Кинг Уей“, когато Калуст отново поде разговора, прекъснат от неприятната поява на репортерите.
- Така и не ми обяснихте какво толкова ви разтревожи в молбата на сина ми...
Англичанинът го гледаше с възхищение, истински впечатлен от реакцията на Калуст пред засадата на пресата и особено от самообладанието на приятеля си, докато импровизираше. В следващия миг придоби сериозното изражение на адвокат, от когото зависи съдбата на клиента му.
- Страхувам се, че синът ви поиска цялата документация, отнасяща се до професионалната дейност на фирмата ви.
- Да, документите, необходими за хода на делото - потвърди арменецът. - И какво от това?
Сър Филип Блейк прочисти гърлото си и вдигна показалец.
- Чуйте ме, драги. Крикор не поиска само нужната документация - подчерта той. - Той реши, че цялата документация ще е необходима. Цялата.
Думите му смутиха Калуст.
- Как така цялата?
Адвокатът се взря в него.
- Колко документи, отнасящи се до дейността ви, имате от началото на кариерата си? - попита той. - Говоря за договори, актове, писма, телеграми... дори квитанции и фактури. Всичко. Цялата тази бумащина, откакто сте започнали да работите в Константинопол. За колко документа говорим?
- Ами, ако това включва квитанции и фактури от времето, когато живеех в Османската империя, мисля, че е нещо от рода на... знам ли, един милион документа. - Той се разсмя. - Но това е невъзможно!
Смехът му бързо замря, когато забеляза, че сър Филип се взира в него, без да споделя веселото му настроение.
- Значи, един милион - повтори адвокатът. Той ядосано завъртя очи. - За бога, Саркисян!
Клиентът преглътна сухо и повдигна вежди, когато осъзна положението.
- Вие... се шегувате, нали? - заекна смаяно той. - Нали не намеквате, че трябва да представим пред съда един милион документа?
Приятелят му кимна.
- Точно това е - потвърди той. - Опасявам се, че точно това означава молбата на сина ви. Сега разбирате ли защо съм ядосан?
Калуст отвори широко очи, слисан от думите на англичанина.
- Един милион книжа?
Сър Филип отново кимна.
- Съдът ни даде една седмица, за да съберем и предадем цялата документация.
Арменецът направо се смая.
Зашеметен от непосилната задача, чието измерение чак сега осъзна, той отпусна рамене, облегна се назад и се загледа през прозореца в минувачите, сградите и витрините, покрай които минаваха. Направи му впечатление, че улиците бяха пусти, което бе необичайно в този час, но си имаше по-сериозни проблеми, за да мисли за това сега.
Известно време остана мълчалив, докато зяпаше навън, без да вижда нищо, мислейки за почти невъзможната задача, която трябваше да изпълни за толкова кратък срок. Разполагаше само със седмица, за да представи един милион документа пред съда.
Един милион. Една седмица.
- Прецакан съм!
Изглеждаше унил, но това не продължи дълго. По лицето му внезапно пробягна усмивка, която прерасна в толкова силен и неконтролируем смях, че смути адвоката, който съвсем загуби ума и дума. Арменецът не спираше да се смее и от очите му дори бликнаха сълзи, сякаш всичко това беше просто добра шега.
- Радвам се, че тези неща ви развеселяват, драги - подразнено отбеляза сър Филип, като едва се сдържаше да не се скара сериозно на приятеля си. - Цяла седмица ще събираме купища книжа, а вие... вие се забавлявате! Мили боже!
Калуст изтри сълзите си с опакото на ръката и най-после се успокои.
- Не мислите ли, че момчето ми е хитро? - попита той във видимо добро настроение, когато се окопити. - Не сте ли съгласен, че идеята му е брилянтна?
Адвокатът нетърпеливо цъкна се език.
- Смятах, че искате да се борите срещу сина си - отбеляза сухо той. - Но вие очевидно предпочитате да го хвалите.
- Той трупа опит - отбеляза арменецът. - Подобни неща правят само коравите мъже, не мислите ли? Той е истински мъж, сър Филип. Истински мъж!
Сър Филип не отговори веднага, за да даде време на клиента си отново да обмисли проблема. Беше убеден, че щом осъзнае последствията от тази молба, на Калуст вече няма да му е толкова забавно. Само трябваше да го види как обръща с главата надолу дома си, кабинета и банките в търсене на всички необходими документи. Е, тогава вече нямаше да се смее.
- Какво смятате да правите?
Калуст махна неопределено с ръка.
- Трябва да се откажем, нали?
- Да се откажем ли?
- Имаме ли избор?
Когато стигнаха до къщата, вече бяха решили да отстъпят. През останалото време от пътуването арменецът нареди на адвоката си да се свърже с Крикор, за да постигнат споразумение, изгодно за двете страни, което включваше подобаваща заплата, както и обезщетение за прекратяване на делото.