Калуст схващаше накъде отива разговорът и реши да контраатакува; трябваше да стреля по най-уязвимата мишена.
- Вие сте приятели с Хендрик ван Тигелен - напомни му лукаво той, - президента на „Роял Дъч Шел“ - най-голямата петролна компания в света в момента. Той е в отлична позиция да ви предложи помощ, прав ли съм?
Генералът се размърда на стола си, очевидно притеснен от въпроса.
- Техните камиони транспортират петрол от Румъния до Германия.
Арменецът се намръщи.
- Само това? Мислех, че сте приятели...
Погледът на германеца попадна върху пурата в пепелника, проследявайки дима, който се извиваше нагоре като хипнотизирана змия.
- Трябва да знаете, че хер Ван Тигелен не може да направи много - призна той. - „Роял Дъч Шел“ е британска компания. Добре разбираме трудностите, които среща и които му пречат да помогне по начина, по който несъмнено би искал. - Вторачи се в събеседника си. - Но вашата позиция е по-различна. Вярвам, че можете да ни бъдете много полезен.
Арменецът поклати глава.
- Опасявам се, че моите правомощия са по-ограничени дори от тези на господин Ван Тигелен - каза той. - Участието ми в Турската петролна компания се свежда само до дивидентите, съответстващи на пет процента от печалбата. Не притежавам терен, не разполагам със собствени кладенци, нямам резервоари, нито рафинерия. Не виждам как бих могъл да доставям петрол на Германия.
Генерал Холтиц забарабани по бюрото, сякаш не той, а пръстите му размишляваха върху въпроса.
- Но вие сте ирански дипломат...
В този миг Калуст разбра, че не Турската петролна компания интересуваше германците. А петролът на Иран.
- Мога да кажа някоя добра дума за вас на Негово Величество шаха - каза той, като се стараеше да изглежда искрен. - Но признавам, че няма да е лесно. Както ви е известно, с иранските кладенци разполагат британците и американците. Ако Иран даде права за експлоатация на Германия, рискува да бъде нападнат от британците, чиито сили са концентрирани в съседна Индия. Не вярвам, че Негово Величество ще се подложи на подобно нещо.
Германецът се усмихна.
- Възможно е нашите жълти съюзници, японците, тези дни да се погрижат за здравето на британците в Индия. - Сви рамене. - Може би англичаните ще се провалят.
Калуст поглади брадата си, обмисляйки думите му. Японците наистина бяха много агресивни в Азия с окупацията на Манджурия и неизбежното нахлуване във Френски Индокитай. В отговор САЩ и Великобритания щяха да наложат петролно ембарго на Япония, което щеше да породи конфликт между двете воюващи страни. Дали генерал Холтиц просто предвиждаше възможност, или знаеше нещо конкретно?
- Тогава ще изчакаме - каза накрая гостът, като заобиколи въпроса. - Ако британците бъдат прогонени от Азия, не виждам причина Негово Величество шахът да не сключи сделка с Германия. Аз ще го насърча, бъдете спокоен.
Германецът го изгледа внимателно, сякаш се опитваше да прочете мислите му.
- Ние вече се срещнахме с шаха и той показа симпатиите си към нас, но знаем, че Негово Величество държи на мнението ви, и искахме да се уверим, че няма да ни създавате проблеми.
Арменецът разпери ръце.
- Сега съм тук при вас, нали така? Можех да избягам от Париж, но не го направих, за да покажа добрите си намерения. Проблемът е, че Иран пази неутралитет и въпреки симпатиите на шаха към Германия, истината е, че той няма причина да го нарушава. В момента, в който е способен да ви помогне, той със сигурност ще го направи.
С други думи никога, помисли си Калуст.
Усетил двуличието на събеседника си, генерал Холтиц смачка пурата в пепелника и решително се изправи, като даде да се разбере, че срещата е приключила. За него разговорът с Калуст беше безрезултатен. Двамата размениха още няколко думи и германецът нетърпеливо тръгна да изпрати госта си до коридора. Преди да стигнат до вратата обаче, арменецът спря, като застана на пътя на германеца.
- Ще ми позволите ли да ви попитам нещо - каза гостът, сякаш току-що му бе хрумнало. - Окупационните власти реквизираха почти всички къщи на улицата, на която живея, булевард „Иена“, и вече два пъти опитаха да проникнат в резиденцията ми.
- Така е. Трябва да настаним някъде нашите офицери, а не всички искат да останат на хотел. Но ми казаха, че вашата резиденция има дипломатически статут.
- Вярно е. Скоро ще се присъединя към иранската дипломатическа мисия, която е акредитирана към френското правителство, а... в крайна сметка винаги има риск международната ситуация да се влоши... Представете си, че възникне конфликт между Германия и Иран...