По препоръка на Моне отседна в хотел „Авиш“, чиито стаи и услуги също му направиха приятно впечатление.
- Е, не е „Риц“, разбира се - отбеляза новодошлият на вечеря, докато чакаха поръчката, - но мястото никак не е лошо.
Жан Моне се усмихна и дискретно посочи към двама мъже, които разговаряха на маса до прозореца. Единият беше блед и рус, а другият - мургав.
- Онези двамата са Фростер и Ометри - шефовете на германското и италианското разузнаване в Лисабон - прошепна той. - Внимавайте какво говорите, тук е пълно с шпиони.
В този миг се появи салонният управител с димящ поднос. Сервира им две чинии каракуда с печурки, която Моне бе похвалил.
- Птиченцето напусна гнездото - каза внезапно управителят и подозрително загледа Крикор. - Мислите ли, че вече може да летите?
Французинът се усмихна.
- Приятелят ми е доверен човек, Рапети - каза той. - Кажи какво знаеш.
- Чух разговора на онези двамата прошепна служителят на „Авиш“ вече без да се крие и хвърли поглед към масата до прозореца, за да се увери, че не го наблюдават. - Изглежда, имат уговорена среща тук, в „Авиш“, с херцога на Уиндзор.
- На Уиндзор ли? Сигурен ли си, че си чул добре?
- Да, господине. Херцогът на Уиндзор - кимна по посока на Фростър и Ометри. - Доколкото разбрах, ще му предложат нещо. Разговарят на италиански и ми се стори, че искат да го качат на английския трон, когато Германия спечели войната.
- Не думай!
Французинът извади портфейла от джоба си и подаде банкнота от двайсет ескудо, която служителят бързо прибра. Крикор искаше да попита какво всъщност става, но Моне му направи знак да мълчи, затова обсъдиха местната кухня и живота в Лисабон след началото на войната в Европа.
След вечеря забелязаха хотелския служител да заговорничи с Фростер и Ометри и се качиха в стаята на Крикор.
Щом вратата се затвори, арменецът не се сдържа и избухна:
- Какво, по дяволите, беше това в...
Водачът му допря пръст до устните си.
- Шшт!
Моне се приближи до прозореца, отвори го и уличният шум изпълни стаята. Чуваше се ръмженето на двигатели и от време на време изсвирването на клаксон.
- Какво правите? - попита Крикор. - Искате да ме уморите от студ или какво?
Французинът седна на перваза на прозореца с гръб към улицата.
- Така е по-сигурно - отвърна той. - Ако в стаята има скрити микрофони, уличният трафик ще заглуши разговора ни. - Посочи към пода, показвайки долния етаж. - Управителят на ресторанта дава сведения на всички срещу пари. Казва ни какво е чул от германците и после отива да им снесе какво сме говорили ние. Всеки ден докладва на португалската полиция, на нас, на американците, на германците и италианците за това кой с кого се е срещнал и какво са си казали. Той е опасен.
Крикор отвори широко очи.
- По дяволите! - възкликна той. - Смятате ли, че си е съчинил онова за херцога?
- Не. Наясно сме, че този тип работи с всички, но сведенията му са сигурни.
- Добре, щом е така, значи, сме изправени пред нечуван скандал! Чухте ли? Германците разговарят е херцога на Уиндзор!
- Не се тревожете за това. Ще докладвам на Чичо. - Французинът извади от джоба си някаква бележка и я подаде на протежето си. Запомнете името и адреса, написани тук, и изгорете бележката.
- Какво е това?
Моне скочи от перваза на прозореца и се отправи към вратата.
- Връзката ви във Виши.
След разходка из Ещорил и Кашкайш на следващата сутрин Крикор се появи с куфара си на наскоро построеното летище „Портела“. Онова, което го шокира, когато погледна към пистата, бе германският самолет, спрян до британска машина, и членовете на екипажите им се разминаваха, без да се опитват да се избият. Такова нормално поведение му се струваше направо нереално!
След като чекира багажа си, арменецът се сбогува с Моне и се отправи към терминала. Хвана полет за Рим на португалската компания с прекачвания в Мадрид, Барселона и Корсика. Португалските авиолинии бяха единствената самолетна компания от неутрална страна, която имаше право да лети над воюващите страни, което й създаваше висок престиж в европейските столици.
Слезе от Junkers Ju 52 в каталунския град и както подобава на един Саркисян, отседна в хотел „Риц“. Контрастът със спокойния Лисабон беше огромен. В Испания цареше хаос. Заради сринатата икономика по улиците се виждаха цели легиони безработни с мръсни дрехи. Никой не говореше английски, нито френски и Крикор бе принуден да се оправя с основните си познания по испански, които Мария Силвия бе така добра да му преподава вкъщи. Нещата с жена му не вървяха; нейната лудост подлудяваше и него самия, но поне бе започнал да учи езика.