- Престъпници! - крещеше той. - Как можаха да ми го причинят? Точно на мен, който направих всичко за тях! Мошеници! Мръсна сган! Така ли ми се отплащат? За какъв ме мислят? Крадци! Свине!
- Какво има, татко?
Калуст млъкна за момент и се обърна към сина си със святкащи от ярост очи.
- Разбра ли какво ми сториха онези подлеци? - попита той. - Разбра ли как ми се отблагодариха за всички услуги, които съм им правил?
- За какво говорите?
Баща му взе смачкан лист хартия и го вдигна във въздуха като трофей.
- Ето за това! За това безсрамно писмо, което ми пратиха! Погледни! Погледни, моля ти се!
Калуст грубо протегна ръка и синът му взе писмото. Беше смачкано и дори разкъсано на места - очевидно от гневния му баща. Крикор се приближи до прозореца, за да го прочете.
В горната част се виждаха британският лъв и логото на Външно министерство. Крикор разпозна подписа.
- От сър Филип Блейк е.
- Съдържанието е по-важно побърза да уточни баща му. - Чети, чети да видиш какво са решили тези говеда!
Крикор прочисти гърлото си.
- Драги приятелю - започна той, със съжаление ви съобщавам, че вашият петпроцентов дял от Турската петролна компания и съответните акции от Френската петролна компания вече се считат за вражеска собственост.
Вдигна объркано поглед, сякаш търсеше обяснение от баща си какво означаваха тези думи.
- Чети по-нататък!
Отново зачете писмото от сър Филип Блейк.
- Вие също сте обявен за наш враг. Вследствие на това британският попечител на вражеска собственост нареди конфискация на вашите акции. Не мога да не ви кажа колко съжалявам и колко се борих с всички сили, задействах всички връзки, за да попреча на тази...
- Видя ли? - прекъсна го Калуст. - Видя ли? Тези престъпници, тези... некадърници са ме обявили за враг! Мен, който цял живот помагам на Англия! Мен, който им поднесох на тепсия цяло състояние! Дължат ми толкова много! А сега ме третират като измет, сякаш съм ги предал, сякаш...
- Успокойте се, татко - прекъсна го Крикор. - Защо се изненадвате? Подобно нещо можеше да се очаква...
Калуст го погледна слисано, не вярвайки на ушите си.
- Да се очаква ли? Очаквал си Англия да ме обяви за враг? Но що... що за глупости? Какво намекваш?
Синът му махна с ръка към прозореца по посока на Виши, който се простираше докъдето поглед стига.
- Знаете ли къде живеете? Това е Франция на маршал Петен, който трепери от Хитлер. Германците окупираха половината страна, а другата половина е в краката им. Това означава, че вие сте подложен на натиск от страна на врага. При тези условия как може Англия да се държи, все едно нищо не е станало?
- Германците може и да се разхождат тук, но аз съм свободен човек! - отвърна Калуст. - Как може Англия да се съмнява в моя патриотизъм? Как може да ме нарича враг? Освен това използват всичко това като претекст да ме изхвърлят от Турската петролна компания - истинската цел на тази машинация! Не мога да го допусна!
Крикор, който все още държеше писмото, го размаха пред погледа на баща си.
- Това е законна реквизиция - обясни той. - Не видяхте ли какво е написал тук сър Филип? Англия е била длъжна да ви обяви за враг и да конфискува акциите ви, за да ви защити, да предотврати действията, които французите на Петен или германците биха могли да ви заставят да извършите. Независимо дали ви харесва, или не, докато живеете във Виши, сте изложен на вражеско влияние. Но след като акциите ви в Турската петролна компания са конфискувани, вече няма никаква полза от арестуването ви.
- Що за глупости? Като член на иранската дипломатическа мисия, моята безопасност е гарантирана! Ако не беше така, нямаше да съм тук!
- Знам, но англичаните не са сигурни в нищо. Спомнете си, че шахът симпатизира на нацистите...
- Аз ще го спра.
- Смятате ли, че Англия може да разчита на влиянието ви върху шаха? Не забравяйте, че е изключително важно германците да не получат достъп до петрол. Затова са конфискували акциите ви в Турската петролна компания. Трябва да разберете!
- Да разбера ли? Онова, което трябва да разбера, е много просто: Англия ме предаде!
- Англия ви защити - поправи го Крикор. - Какво очаквате от Англия, щом германците ви държат в ръцете си?
Калуст не отговори веднага. Хвърли презрителен поглед към сина си, обърна се рязко и се отправи към спалнята. Спря до вратата и се обърна.
- Слушай, да не би да работиш за Британските тайни служби?
Дойде ред на Крикор да загуби ума и дума, вцепенен от въпроса. Сърцето му заби лудо и пребледня. Нима бе толкова некадърен агент? Как можа баща му да го разкрие така лесно? Къде бе сгрешил? Дали Калуст бе наредил да го проследят до кафенето, в което се бе срещнал с Д’Артанян?