- Аз? Английски агент? - Опита се да се разсмее. - Какво говорите, татко? Как ви хрумна?
- Тогава как ти позволиха да напуснеш страната? Доколкото ми е известно, след началото на войната никой не може да излиза от Англия. - Размаха укорително пръст. Особено за да дойде във Виши!
- Я, стига! Пуснаха ме, защото баща ми е ирански дипломат!
Клатейки глава, за да покаже, че не могат да го излъжат, Калуст сграбчи ръба на вратата и се приготви да сложи край на разговора.
- Няма да стъпя в Англия, докато съм жив! - заяви той, преди силно да затръшне вратата. - Край!
СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ ОСВЕТИ МУРГАВОТО ЛИЦЕ НА РЕЗА МОСЕД. Въпреки че не беше горещо, по слепоочието на иранския пълномощен министър във Виши се стекоха две капки пот, щом видя Калуст в стаята си в хотел „Амбасадор“, който при дадените обстоятелства се бе превърнал в седалище на иранската легация във Франция. На стената имаше фотография на шаха в парадна униформа и тържествена поза, а настолният календар върху нощното шкафче бе обърнат на страницата на август 1941 година.
- Новините от Техеран са много лоши прошепна Реза Мосед и избърса потните вадички от лицето си. - Англичаните и руснаците нахлуха в страната и поставиха ултиматум на Негово Величество. Искат да абдикира от трона.
В стаята настъпи тишина. Стрелките на стенния часовник се движеха отмерено и тиктакането създаваше уют в стаята.
- Не се изненадвам отбеляза Калуст. - Предупредих ви, че сближаването на Негово Величество с германците е опасна игра.
- Така е, но злото вече е сторено.
Отново замълчаха.
- Ами Негово Величество? - попита арменецът. - Какво ще прави?
Пълномощният министър вдигна ръце в жест на безсилие и дълбоко въздъхна.
- Какво да стори, за бога? Неверниците потопиха корабите ни, свалиха самолетите ни и вече дори са разделили страната на три части! Те са силни.
- Знам това. Но какво ще прави Негово Величество?
Иранският дипломат отново въздъхна.
- Ще абдикира, разбира се. Мястото му ще бъде заето от престолонаследника и ако такава е волята на Аллах, Негово Величество ще бъде прокуден в някоя южноамериканска страна.
Калуст се вгледа във фотографията на шаха, която висеше на стената зад събеседника му.
- Ще му помогна е каквото мога - каза той. - Въпреки че сме във Виши, ще се опитам да се свържа с...
- Трябва да се махнем от Виши прекъсна го Реза Мосед. - Присъствието ни тук вече не е желано.
Арменецът го погледна учудено.
- Да заминем от Виши? И защо?
- Когато новият шах се качи на трона, Иран ще се присъедини към Съюзниците и ще обяви война на страните от Оста. Тогава французите ще прекъснат дипломатическите отношения с нас. Погледна крадешком към вратата. Сутринта получих тайно съобщение.
- Смятате ли, че това ще важи и за мен?
Пълномощният министър събра длани, сключвайки пръстите на ръцете си.
- От каква националност сте?
- Ами... в този момент, както ви е известно, съм гражданин на Великобритания и на Иран.
По сухото лице на Реза Мосед разцъфна усмивка за пръв път, откакто бе научил лошите новини сутринта.
- Значи, две страни, които воюват с Германия отбеляза той. - Нещо да не ви е ясно?
Не бе нужно да разговаря с много хора от френската администрация в хотел „Мажестик“, за да потвърди думите на иранския пълномощен министър. Старият му приятел Жан-Марк Ерто, сенаторът, който бе и президент на Френската петролна компания, изглеждаше дълбоко сконфузен, когато се срещнаха на кафе в бара на хотела.
- Ще говоря с господин министъра, приятелю - обеща видимо смутено Ерто. - Ако трябва, ще говоря и с маршал Петен! - Махна разочаровано с ръка. - Но, уви, така стоят нещата. Франция е на колене пред германците. Какво можем да сторим, когато настояват всички дипломати, чиито страни са във война с Тристранния пакт, да напуснат? Имаме ли избор, освен да се подчиним?
Калуст тепърва започваше да осъзнава измеренията на ситуацията. Благодари на приятеля си, заръча му да не се занимава с неговия случай и се отправи към апартамента си в хотел „Мажестик“, докато обмисляше възможностите си. Наистина трябваше да напусне Франция. Но къде да отиде? За Англия не можеше да става и дума заради обидата, която му бяха нанесли миналата година. Та нали онези нещастници се бяха осмелили да го обявят за враг и да конфискуват акциите му в Турската петролна компания? Все още се чувстваше оскърбен и унизен. Какъв позор! Не, никога нямаше да се върне в онази страна на неблагодарници!