- Много любезно от ваша страна да ме поканите да играем в казиното, господин Саркисян - каза той, горд от значението, което магнатът явно отдаваше на тяхното приятелство. - Признавам, че никога не съм имал късмет в хазарта. Може пък днес да променим това.
- Ами в любовта? Късметлия ли сте?
Португалският дипломат се изчерви.
- Ах, тези французойки...
- Какво им е? Не ми казвайте, че са по-различни от португалките.
Нунеш да Силва се разсмя.
- Те са някак по-... шик отбеляза той, изпивайки с поглед една кръшна червенокоска, която разтриваше гърба на възрастен господин на масата за бакара. - И тигрици. Истински тигрици в леглото!
Забележката накара Калуст, който не си падаше по романтичното ухажване, да се усмихне. Купуваше си красавици със злато, което обезсмисляше рискования флирт, при който винаги имаше шанс за неуспех. Парите и работата на мадам Дюпре му гарантираха успешна свалка. Но ако имаше нещо, което се включваше в цената, то това със сигурност бе това тяхно безценно качество.
- Сигурен съм, че и във вашата страна има красиви жени - предположи арменецът. - Освен това съм чувал, че Португалия е прекрасна страна. Синът ми наскоро мина през Лисабон и ми разказа чудесни неща.
- Абсолютно - съгласи се дипломатът. - Да не забравяме, че Португалия издига първата глобална империя в историята. Португалският се говори на пет континента. Всичко това в известна степен се отразява на Лисабон. Спомнете си и че до момента страната избягва войната и въпреки че има много проблеми, не е подложена на ужасите, които преживява Европа.
Разговорът най-сетне отиваше в посоката, която всъщност интересуваше Калуст.
- Нима смятате, че Лисабон е добро място за живеене? Не вярвам...
- В този момент ли? О, безспорно. Най-доброто в цяла Европа!
- По-добро от Швейцария?
- Разбира се. Знаете ли какъв е климатът там? Ужасен студ! В Португалия времето е по-меко. Светлината е различна, цветовете са по-ярки. Да не забравяме морето, плажовете, храната...
- Така разправя и синът ми. Ами настаняването? Има ли добри хотели в Лисабон?
В този миг Емануел Нунеш да Силва сякаш си глътна езика. Дотогава той просто бъбреше, докато вниманието му бе насочено към играта на бакара, а копнежът - към червенокосата французойка. Той просто следваше разговора, ловко насочван от събеседника му. Но този въпрос го накара да се замисли за целия диалог. За какво бяха всички тези въпроси за Лисабон и Португалия? Какво точно искаше магнатът? Защо го разпитваше за лисабонските хотели? Дали пък не...
Той се сепна и настойчиво се вторачи в Калуст, а очите му блестяха така, сякаш вече бе проумял всичко.
- Не ми казвайте, че възнамерявате да... - Присви очи. - Може би искате да разгледате Португалия?
Секретарят го гледаше като момче, което със затаен дъх чака да получи мечтания бонбон, и Калуст не побърза да отговори. Престори се, че наблюдава съсредоточено играта на бакара, сякаш случващото се на масата бе най-интересното нещо, което бе виждал. Накрая кимна.
- Просто идея, която обмислям.
На следващия ден събитията се развиха много бързо. Осъзнал неочакваната възможност, която му се предоставяше, секретарят на португалската легация още сутринта отиде да разговаря със своя пълномощен министър, посланикът Каейро да Мота. Тъй като, също като Крикор, португалските дипломати бяха отседнали в „Амбасадор“, не бе трудно да уговорят среща за обяд в ресторанта на хотел „Парк“ със семейство Саркисян.
- Трябва да ви кажа, господин посланик, че съм очарован от посещенията си в Лисабон - заяви Крикор още щом седнаха на масата в ресторант „Шантеклер“. - Предвид обстоятелствата, градът е най-доброто място за живеене в Европа. Затова настоявах пред баща си, че Португалия е най-подходящата дестинация за него.
Посланикът едва сдържаше вълнението си.
- Разбира се! Разбира се! - възкликна той. - В Лисабон несъмнено ще бъде далеч от войната. Освен това в страната царят ред, спокойствие, мир и прогрес! Няма по-добър град в Европа! - Той се поколеба и веднага се поправи, навярно защото му се стори, че не се е показал достатъчно патриот. - Не само в Европа. В целия свят! Наистина, най-добрият град в света!
Калуст отпи глътка вода с непроницаемо изражение; бе решил да се прави на недостъпен и да създаде впечатление, че все още обмисля другата си възможност.
- Но Швейцария си е Швейцария.
- Ах, какво е скучната Швейцария пред живописната Португалия? - възкликна посланикът. - Швейцария е чудесна за хората, които обичат да им е студено и да пият краве мляко.