Не се наложи да чака дълго.
- В момента съм в конфликт с правителството на Негово Величество - сподели магнатът, като най-после повдигна въпроса. - Тъй като живеех във Виши, Великобритания ме обяви за враг и конфискува акциите ми в петролната компания, която създадох, за да експлоатирам природните богатства на Месопотамия. Сега се установих в неутрална към войната страна - Португалия, и искам да заведа дело, за да си върна акциите. Още щом пристигнах тук, изпратих телеграма до Лондон и наредих на британските си адвокати да задействат необходимите съдебни процедури. Делото вече е дадено на друг и вие няма да се занимавате с него. И все пак аз, семейството ми и хората ми се нуждаем от юридически услуги, за да уредим статута си на чуждестранни жители на страната ви. Тревожа се по-специално за данъците и се нуждая от професионален съвет как да разреша въпроса съгласно португалските закони. Освен това ще ми трябва помощ за всички договори, които смятам да сключа в тази страна. С две думи, докато съм тук, ще се нуждая от юридическо лице по много въпроси и помощта ви ще ми бъде изключително ценна. - Замълча и погледна въпросително събеседника си. - Ясно ли ви е какво имам предвид?
- Пределно ясно.
- Естествено, бих искал да знам колко ще ми струва, затова ще ви помоля да ме осветлите по въпроса.
Адвокатът свъси вежди, сякаш пресмяташе нещо наум.
- Десет хиляди реала месечно.
Дойде ред на Калуст да си направи сметката. Знаеше обменния курс на британската лира и португалското ескудо и пресметна стойността на десет хиляди ескудо в британски пари. Сумата не го удовлетворяваше напълно, но реши да не се пазари; знаеше, че в живота понякога се плащаше скъпо за неща, които накрая излизаха евтини.
- За тази цена - реши той - искам да идвате веднъж седмично до хотела ми, за да работим.
- Но, господин Саркисян, с цялото ми уважение, в тази страна адвокатите не ходят при клиентите си. - Пасарао посочи събеседника си. - Клиентите отиват при адвокатите, за да се срещнат с тях.
При тази забележка Калуст го изгледа пренебрежително и реши, че адвокатът още не е разбрал с кого си има работа. Присви очи и се взря в португалеца.
- Знаете ли, драги Пасарао - попита той, - не се съмнявам, че кантората ви е чудесна, но не разчитайте да идвам при вас. Освен това ще трябва да ми дадете документ, който изисквам от всички, които работят за мен.
- Какъв документ?
Калуст набързо допи кафето си. След това скочи от стола и преди да отиде при жена си и мадам Дюпре, каза:
- Молба за напускане.
- ... ТЪЙ КАТО ТЕЗИ КЛИНИЧНИ ТЕОРИИ ВИНАГИ СА МЕ ОЧАРОВАЛИ. Още от времето на Гален медицината се е занимавала преди всичко с...
Събеседникът му не спираше да говори и нямаше начин да бъде прекъснат, затова Калуст вдигна ръка и привлече вниманието на Алберто Рапети управителя на ресторанта в „Авиш“.
- Рапети, донесете ми двете ягоди и ябълката, ако обичате.
- Веднага, синьор.
- ... с друг тип въпроси, много по-интересни от тези, които се обсъждат днес. Дори онзи ден казах на господин министър-председателя, че...
Арменецът се взря в мъжа на масата си.
- Доктор Куельо...
- ... трябва да поканим тук, в Лисабон, автора на онази великолепна статия, публикувана в...
- Доктор Куельо!
Като разбра, че говорят на него, гостът най-сетне млъкна.
- Да, мосю Сарксиян.
- Какво мислите за ежедневната консумация на две ягоди и една ябълка след обяда?
Доктор Куельо се поколеба, изненадан от странния въпрос.
- Ягоди ли? Ябълка? Не виждам причина да го правите. Освен това ягодите си имат свой сезон, както знаете, а хранителните режими обикновено не са съобразени с това.
- Затова поръчвам щайги с ягоди от Южна Африка и хладилници с ябълки от овощна градина в Англия, които ми доставят със самолет. Моят лекар в Париж, доктор Кемхаджян, ми препоръча да ям по две ягоди и една ябълка на ден като рецепта за дълголетие.
Събеседникът му завъртя очи.
- Ах, що за глупости! Нужни са ви витамини на хапчета, казвам ви. Дори онзи ден четох една статия на прочутия доктор Расин. Чували ли сте за него? Има много добър кабинет зад „Шан-з-Елизе“. И там пише...
- А, доктор Куельо! - възкликна Калуст и се изправи делово. - Страхувам се, че трябва да прекъсна срещата ни, тъй като изникна нещо спешно. Съжалявам.
- Но... но...
Магнатът се поклони.
- Радвам се, че се запознахме. Приятен ден.