Смутен, без да разбира добре внезапната промяна в настроението на арменеца, доктор Куельо също стана, кимна объркано и унило тръгна към изхода.
Салонът за вечеря в хотел „Авиш“ беше изключително просторен; с високия си таван, поддържан от големи колони, приличаше на същинска катедрала. Беше осветен и изискано украсен с керамични вази и внушително стълбище с балюстрада от кована стомана с инкрустирани орли.
Седнал на една маса до стълбището, което водеше към салона, Азеведо Пасарао видя лекаря да се отдалечава от масата в ъгъла и стана. Отправи се към другия край на салона с бърза крачка и се приближи до масата на клиента си.
- Е? - поинтересува се той. - Хареса ли ви?
Калуст разгърна салфетката си; не обичаше да разговаря, докато се храни, но понякога се налагаше.
- Дърдорко - отвърна само той. - Изобщо не слуша пациента. Иска само да изтъкне колко знае и не спира да говори. Непоносимо.
- Но доктор Едуардо Куельо е личният лекар на самия министър-председател! - каза адвокатът, сякаш с това се изчерпваше всичко. - Един от най-добрите лекари в страната!
- Така да бъде. Но говори твърде много. Не понасям дърдорковци. Намерете ми друг, моля.
Пасарао безпомощно разпери ръце.
- Но кой друг? - попита той, а високото му тяло сякаш се извиваше в огромна въпросителна. - Заведох ви при най-прочутия португалски лекар - забележителния доктор Пилидо Валенте, но вие не го харесахте.
- Този се мисли за голяма работа и се държа студено, което не ми допадна. Не става.
- Сега ви представих лекаря на господин министър-председателя- изключителен професионалист, който...
- Е истински дърдорко.
- Може би, но на света няма съвършени хора, господин Саркисян. Понякога трябва да се нагодим към несъвършенството.
- Сигурно не говорите за мен. Аз се задоволявам само с най-доброто.
Юристът тъкмо щеше да отговори, но бе прекъснат от Рапети, който се появи с поднос, върху който имаше чиния с две лъскави ягоди и една ябълка.
- Ето, синьор Саркисян. Плодовете.
Пълничкият усмихнат управител остави подноса на масата.
- Дайте ми списъка.
Рапети му показа списъка и след като разгледа ябълката, Калуст задраска една цифра. Управителят си прибра листа и се поклони.
- Благодаря, синьор.
Калуст недоволно загледа ягодите.
- Вижте, нали никой не краде от ягодите ми?
Италианецът нервно се засмя.
- Разбира се, че не, господин Саркисян. Всичко е както трябва.
Магнатът посочи към вратата към кухнята от другата страна на салона.
- Донесете ми дръжките.
- Да, синьор.
- И кажете на шеф Рибейро, че ако съдя по текстурата на омлета, който ми сервира днес, яйцата са разбити осем пъти. В бъдеще да ги разбива най-малко десет пъти, разбрахте ли?
- Да, синьор.
Рапети бързо се отдалечи, сякаш бе получил заповеди, с които ще сложи край на войната, подминавайки слисания от разговора Пасарао.
Адвокатът видя как Калуст спокойно наблюдава салона от мястото си; от масата чудесно се виждаха всички, които слизаха по голямото стълбище, за да хапнат в ресторанта.
- Простете за въпроса, но какво става тук? Какво задраскахте в онзи списък?
- Става дума за ябълките. Щом пристигнат от Англия, мадам Дюпре прави списък на плодовете, групирайки ги по цвят, окраска и форма. Всяка ябълка си има номер и когато ми донесат една, аз проверявам номера и го задрасквам от списъка, за да знам, че съм я изял.
- Ами... дръжките, които поискахте?
- Имах предвид дръжките на ягодите очевидно. Искам да проверя дали са тук.
- Но... защо си давате целия този труд?
Арменецът седеше абсолютно неподвижно, като изваян от камък; само пръстите му барабаняха по масата до чинията с ягодите и ябълката.
- За да не ми откраднат плодовете, как защо?
Повреда на ролс-ройса направи належащо разрешението на проблема с автомобила. Главният механик в сервиза в Рещело бе казал, че трябва да се поръча някаква част от Англия и че ще отнеме месеци, тъй като войната затрудняваше вноса и износа на стоки. При тази ситуация посланик Каейро да Мота пристигна в хотел „Авиш“ с един DeSoto, който показа на арменеца.
- Този автомобил е на таксиметрова компания, която понякога работи с дирекция „Държавен протокол“ - обясни той. -Мисля, че отговаря на нуждите ви.
Магнатът огледа колата. Беше голяма, като повечето американски автомобили, но не прекалено.
- Струва ми се напълно подходяща! - каза одобрително той. - Ролс-ройсът ми струва много разходи и грижи, ще го оставим в гаража. - Надзърна през прозореца, за да види таблото. Колко дължа?