За да отговори на въпроса, дипломатът представи шофьора на DeSoto - младеж с тънки мустачки на име Ещевао. Беше зет на собственика на таксиметровата компания и говореше малко френски, заради което го бяха наели, и затова той самият съобщи цената.
- Четиристотин ескудо за първите сто километра на ден - обясни той. - Ако преминем това разстояние, ще трябва да платите по десет ескудо за всеки допълнителен километър.
Калуст недоверчиво свъси вежди.
- И откъде да знам, че не ме мамите със сметките?
Ещевао го изгледа оскърбено.
- Аз не мамя никого, мосю! - възкликна обидено той. - Ние сме сериозна фирма. Държавата, както и много заможни семейства от страната са наши клиенти. Както виждате, имаме репутация, която трябва да пазим.
- Да, може би - отвърна не особено убедено клиентът. - Но както навярно ще се съгласите, страх лозе пази. Бих искал да мога да контролирам изминатите километри за деня.
Решиха проблема с един тефтер. Ещевао обеща всеки ден да записва показанията на километража преди и след пътуването. Разбраха се да държат тефтера в джоба на задната седалка на автомобила, за да може пътникът да го преглежда, когато реши, и така да бъде сигурен, че километрите се отчитат правилно.
Някой почука на стъклото. Калуст повдигна светлосивите перденца на автомобила и видя високата фигура на Азеведо Пасарао, надвесена над прозореца.
- Мосю Саркисян! - гласът на адвоката бе заглушен от стъклото. - Нека ви представя новия ви лекар.
След като вече се бе мръкнало и небето беше безоблачно, арменецът бе планирал да се разходи до Монсанто с мадам Дюпре, за да наблюдава звездите с телескопа си; нещо, което обичаше още от времето на факултета, когато бе учил физика заедно с лорд Келвин, а и асистентката му също се интересуваше от астрономия. Но този въпрос беше по-важен. Въздъхна примирено и излезе от колата.
- Вижте, драги Пасарао - започна той твърдо и вдигна пръст, за да подчертае думите си. - Надявам се да не е като другите пауни, грубияни и дърдорковци, с които ме запознахте! - Събра кураж и гласът му стана още по-груб. - Що за лекари имате тук? Къде, по дяволите, човек може да...
- Успокойте се, мосю Саркисян - прекъсна го кротко мъжът, който стоеше зад адвоката. - Не знаете ли, че колкото повече адреналин се отделя в кръвта, се губи толкова повече калций? Ако се вълнувате така, ще загубите зъбите си и костите ви ще отслабнат. Освен това ядът товари сърцето.
Изплашен, Калуст отвори широко очи.
- Наистина ли?
- Научно доказано е. Трябва да се стараете да запазвате спокойствие независимо от ситуацията.
Думите на непознатия успяха незабавно да го укротят. Пасарао използва момента, за да представи лекаря.
- Мосю Саркисян, имам честта да ви запозная с доктор Фернандо Фонсека - собственик на най-голямата частна клиника в Португалия. Завеждащ е на катедра „Медицинска пропедевтика“ в Медицинския факултет. Той е перфектният лекар за вас.
Магнатът огледа мъжа с пригладена назад коса и редки мустаци, който освен че притежаваше харизма, му напомняше на Кантинфлас - нашумелия напоследък мексикански актьор. По османски маниер Калуст свали цилиндъра и се поклони.
- Приятно ми е.
Лекарят протегна ръка, но веднага я дръпна, щом разбра, че събеседникът му има по-различни маниери.
- Имате ли нещо против да ми разкажете за болежките си? - попита доктор Фонсека. - Винаги е добре да познаваме историята на...
- Не съм болен - прекъсна го арменецът. - Искам само да разбера мнението ви за ежедневната консумация на две ягоди и една ябълка след обяда.
Събеседникът му бързо овладя учудването си; на пръв поглед въпросът изглеждаше непринуден, но той бързо разбра значението му. Това беше тест.
- Нямам нищо против и съм напълно за. Не знам дали ви е известно, но плодовете са най-добрите приятели на човешкото здраве. При ябълките дори се радваме на различни сортове през цялата година - „Гала“ между февруари и май, „Фуджи“ между септември и декември и „Грени Смит“ също през декември. Плодовете са като физическите упражнения, драги господине, правят чудеса с тялото.
Доволен от отговора, Калуст потри ръце.
- Радвам се да го чуя, защото и аз съм на същото мнение! - възкликна той. - Харесвате ми. Знаете ли, дядо ми доживя до сто и пет години и аз се опитвам да го надмина, ако е рекъл Бог. Всеки ден правя шведска гимнастика, взимам леден душ и спазвам строга диета, която включва консумация на точно изчислени количества. Може и да съм на седемдесет и три, но съм в цветущо здраве и смятам да живея още дълги години. - Направи гримаса. - Все пак бих искал да ме преглеждате всеки ден, защото имам леки оплаквания, които се нуждаят от постоянно наблюдение.