Отправиха се към автомобила, а зад тях вървеше Ещевао с куфарите. Подкараха бавно през града, за да може Калуст да покаже на англичанина основните забележителности.
- Смея да твърдя, че делото върви добре - отбеляза сър Филип. - Ще спечелите много пари.
- Колко мислите, че ще получа за трийсет и две години?
Английският адвокат се опита да пресметне наум, но скоро се отказа.
- Стотици милиони лири по мои сметки. Но защо трийсет и две?
- Дядо ми живя до сто и пет - отвърна арменецът. - Аз съм в по-добра форма от него, когато е бил на моята възраст, затова се надявам да доживея до 1975 година.
Щом пристигнаха в хотела, се натъкнаха на необичайно оживление във фоайето. Пиколото обясни на учудения Калуст, че е пристигнала делегация на испанското правителство и нейните членове ще отседнат в малкото останали свободни стаи.
- Проклетият Франко си умира да влезе във войната на страната на Хитлер - отбеляза кисело сър Филип. - Пратил е ратаите си да се допитат до португалците.
- Какво ги интересува мнението на португалците? Испанците не могат ли да мислят сами?
- Посланикът ни в Мадрид твърди, че Салазар има силно влияние върху Франко. Слава богу! - обясни англичанинът. - Очевидно го съветва да не се намесва с аргумента, че войната ще приключи без победител. Надявам се да го убеди.
- От къде знаете всичко това?
По лицето на новодошлия заигра загадъчна усмивка.
- Саркисян, стари приятелю - прошепна той. - Нима за толкова години още не ме познавате? Работата ми във Външно министерство и Бъкингамския дворец ми позволява да съм в течение на някои неща...
Докато сър Филип Блейк се регистрираше, Калуст отиде до бара и поръча уиски с лед - любимото питие на стария му приятел. Настани се на един стол и зачака англичанинът да остави багажа си, за да се срещнат след това в бара. След половин час обаче сметна, че сър Филип Блейк се бави прекалено дълго, и нетърпеливо излезе във фоайето, за да провери дали приятелят му не се е загубил някъде из коридорите на „Авиш“. За негова изненада го завари още на рецепцията, а куфарът му лежеше на пода до него.
- Още ли сте тук? Какво става?
Като видя Калусг да изниква зад него, служителят на Британското външно министерство въздъхна от облекчение.
- Добре че дойдохте, приятел - възкликна той. - Казаха ми, че резервацията ми е анулирана.
- Какво?
- Точно каквото ви казвам. - Той отново въздъхна. - Каква досада!
Арменецът се приближи до рецепцията и учудено се взря в служителя.
- Извинете, сигурно има някаква грешка - каза той. - Направих резервация на името на сър Филип още миналата седмица.
Рецепционистът беше възпитан португалец с посивяваща по слепоочията коса, който говореше отличен френски.
- Така е, мосю Саркисян - потвърди той. - Само че ми наредиха да анулирам тази резервация и да...
- Да я анулирате? Шегувате ли се?
- Не, господин Саркисян. Уверявам ви, че говоря напълно сериозно. Моля да ме извините за това недоразумение, но си помислих, че първо са разговаряли с вас. Опасявам се, че резервацията на мосю Блейк е отменена.
- Първо, той не е никакъв мосю, а сър. Сър Филип е провъзгласен за рицар от Негово Величество!
- Простете.
- Второ, защо резервацията е отменена? Кой даде това нареждане?
- Управителят.
Калуст удари с ръка по плота.
- Тогава го повикайте тук, ако обичате! - Нов трясък. - Веднага!
Разтревожен, рецепционистът бързо се отдалечи и остави двамата гости сами. Магнатът помоли приятеля си да не се безпокои и че той ще оправи нещата, но сър Филип не изглеждаше притеснен; напротив случилото се сякаш го забавляваше. Англичанинът насочи разговора към други теми, разказвайки последните клюки от Уайтхол, и отбеляза, че ще се възползва от посещението си в Португалия, за да се срещне с двама приятели в Ещорил и да се погрижи за някои лични въпроси. Тъй като Калуст го познаваше добре, бързо се досети, че въпросните приятели са агенти, и се въздържа от коментар. Знаеше, че има неща, в които не трябва да се меси.
Рецепционистът се върна след няколко минути, придружен от мъж, в когото арменецът разпозна собственика на хотела -предвзет гибралтарец, с когото от време на време се поздравяваха в ресторанта.
- Моля да ни извините, мистър Саркисян - каза новодошлият на английски. - Забравили сме да ви уведомим, но резервацията на сър Филип Блейк бе отменена по нареждане от по-висока инстанция.
- По-висока инстанция ли, господин Руджерони? Доколкото ми е известно, вие притежавате тази съборетина! Нима тук има някой по-висшестоящ от вас?
Собственикът на „Авиш“ посочи нагоре.