- Сигурен съм, че адвокатът ви може да ви помогне. Наели сте един от най-забележителните юристи.
- Така е, Ваше Превъзходителство.
Диктаторът се намръщи.
- Жалко, че господин Пасарао си пада малко комунист...
При тези думи юристът се изчерви и лицето му неволно потвърди подозренията на диктатора.
- Не знам какво искате да кажете, господин министър-председател - побърза да отвърне адвокатът. - Привърженик съм на западните демокрации, това е всичко.
- Точно това имах предвид - обясни Салазар, развеселен от смущението, което бе предизвикала забележката му. - Бъдете спокоен, това изобщо не ме притеснява. Времената се променят и както знаете, скоро ще имаме избори. Просто исках да ви покажа, че съм наясно с вашата репутация, нищо повече.
Калуст реши, че е редно да се намеси.
- Уверявам ви, Ваше Превъзходителство, че господин Пасарао не е показвал ни най-малка симпатия към комунистите.
Салазар махна с ръка, за да покаже, че темата е приключена.
- Сигурен съм - каза той. - Все пак разбирате, че трябваше да се поинтересувам от вашия адвокат, тъй като той е пуснал запитване до моето правителство за евентуално одобрение от страна на португалската държава за основаването на специална институция, която да съхранява вашите колекции...
Арменецът кимна леко.
- Фондация - уточни той, като се възползва от смяната на темата, за да избегне разговорите за политика. - Знаете ли, Ваше Превъзходителство, тази идея ми допада, въпреки че е само една възможност. Рокфелер също основа своя фондация в Америка и се говори, че има голям успех. Същото важи и за фондацията „Форд“. И си помислих, защо да не направя същото? Чудесен начин да обезсмъртя делото на живота си, не мислите ли? Нали Хипократ е казал, че животът е кратък, а изкуството - вечно? Какво би станало с моето изкуство, когато си отида?
Диктаторът потърка брадичката си, докато обмисляше идеята и възможностите, които му предоставяше.
- Фондация, значи...
- В този момент правя постъпки, за да закупя имот в Синтра - добави магнатът. - За момент се намръщи. - Но знаете, че това само по себе си е свързано с куп досадни задължения. Бюрокрация, персонал, издръжка... Ще се оттеглям в къщата в Синтра от време на време... Струва ми се по-удобно да остана в „Авиш“. По-практично е и няма да се налага да се тревожа за глупости. - Пое си дълбоко дъх. - От друга страна, ми липсват моите „рожби“ и бих искал да са близо до мен. Тъй като все още не съм решил дали ще остана, или ще се върна във Франция, не знам как да постъпя.
Като видя накъде отива разговорът, Азеведо Пасарао се прокашля, за да извести намесата си.
- Сам виждате, господин министър-председател - заговори делово той, - че тук възниква и въпросът за данъците.
- Какво искате да кажете?
- Господин Саркисян има интерес да се установи в страната ми, където се чувства добре, и дори е склонен да основе културна фондация, която да съхранява колекциите му от творби на изкуството. Обаче половината свят е по петите му, както навярно се досещате. Хвърли бърз поглед към клиента си, сякаш търсеше потвърждение. Бих казал, че въпросът с данъците е решаващ. Предвид огромното си богатство, господин Саркисян с право е притеснен от ненаситната данъчна машина в различните страни, особено в такъв труден период. Войната съсипа европейските икономики и сега всички искат да докопат възможно най-голямо парче от богатството, за което господин Саркисян е работил цял живот.
Арменецът завъртя очи и въздъхна.
- Ах, много неприятно!
- Възниква и проблемът с наследствения данък. В деня, когато господин Саркисян... искам да кажа, в деня, когато Господ го прибере при себе си, данъчните ще приберат значителна част от наследството. Един жест на разбиране, с други думи някои привилегии и данъчни облекчения могат да бъдат решаващи за избора на господин Саркисян. - Отново погледна към клиента си. - Така ли е, господин Саркисян?
Магнатът кимна, доволен, че адвокатът му бе спестил неприятната част от разговора.
- Точно както казвате - потвърди той. - Впрочем американците вече се съгласиха да ми отпуснат данъчни облекчения, ако основа фондацията си там, както обикновено се прави с такива филантропски организации, затова бих искал да разбера позицията на Португалия по въпроса. Подобен жест от ваша страна би затвърдил приятелското отношение на португалската държава към мен; нещо, което, както предполагате, няма да игнорирам, когато настъпи моментът да взема окончателно решение за съдбата на имуществото си. Ясно е, че съпругата ми ще ръководи фондацията, но все още не се знае къде ще я основем.