Арменецът поклати глава и дръпна чаршафа. Зави се презглава и се сви на кълбо, сякаш за да се предпази от жестоката действителност,
- С мен е свършено.
СЕРВИТЬОРЪТ СЕ ПРОМЪКНА МЕЖДУ ГОСТИТЕ С ТАБЛАТА на върха на пръстите си, а златистата газирана течност се поклащаше във високите тънки чаши. Когато мъжът мина наблизо, Калуст се пресегна и грабна една чаша шампанско щеше да му дойде добре през следващия час.
Нямаше особено желание да ходи на приема в американското посолство, всъщност той обикновено странеше от публичните събития, но знаеше, че е добре да поддържа контактите си. Освен това посланик Барух бе негов приятел и го бе поканил лично. Как би могъл да му откаже?
Усети как някой го хваща за лакътя, обърна се и съзря американския дипломат.
- Мистър Саркисян, трябва да ви кажа нещо прошепна Барух. - Важно е.
Сериозното изражение на американеца подсказа на Калуст, че нямаше да си говорят празни приказки, типични за подобни събития, а навярно по бизнес.
- Какво има? - попита арменецът. - Случило ли се е нещо?
Посланикът постави ръце върху раменете на госта си и го избута в уединен ъгъл на залата.
- Предполагам, че сте научили за срещата между нашия скъп покоен президент и краля на Саудитска Арабия Ибн еди-кой си...
- Говорите за Абдул Азиз бин Абдул Рахман ибн Файсал ал Сауд? - попита развеселено Калуст, изстрелвайки името на арабския крал, без да се запъне. - Разбира се. Рузвелт и Ибн Сауд се срещнаха преди три години на борда на американски кораб. Мисля, че беше някъде в Голямото горчиво езеро в Суецкия канал на връщане от Ялта. Знам всичко.
- Значи, сте наясно с плановете ни по отношение на територията, контролирана от Ибн... ъ... Ибн еди-кой си.
- О, да - отвърна той с неочаквано сериозен тон. Това бе чувствителна тема за него и пряко засягаше бизнеса му. - Вашите „Тексако“ и „Сокал“ ходят да си пъхат носа там. Но, доколкото разбрах, разговорът между Рузвелт и Ибн Сауд е засегнал политически въпроси като например еврейската емиграция към Палестина.
Посланик Барух се огледа на всички страни, за да се увери, че никой не ги слуша.
- Разговаряли са и за нещо поверително - каза той много тихо, почти шепнешком. - Подписано е тайно споразумение, според което в замяна на военна помощ и защита от страна на Съединените щати крал Ибн... с други думи, кралят ни предоставя пряк достъп до петролните полета на територията на страната му. Изглежда, нашите сондьори подозират, че под пясъците на арабската пустиня се крият големи петролни залежи. „Стандарт Ойл Ню Джърси“ и „Сокони“ също се присъединиха и...
- Не може да правите това! - прекъсна го Калуст, внезапно разгневен. - Според Споразумението за червената линия всяко открито находище в рамките на бившата Османска империя принадлежи на Турската петролна компания. Самият аз въведох тази клауза в регламента на фирмата и начертах въпросната червена линия на конференцията в Остенде. Никакво тайно споразумение, драги ми Барух, не може да отмени това и съм сигурен, че съдът ще го припомни на вашите петролни компании.
Американският дипломат замълча и се взря в приятеля си с виновно изражение, сякаш знаеше нещо, което не може да сподели. Сетне си пое дълбоко дъх и отстъпи назад, за да се върне при останалите гости.
- Президентът на „Стандарт Ойл Ню Джърси“ пристига в Лисабон следващата седмица - заяви загадъчно той. - Има пълни пълномощия от моето правителство и ви моля само за едно, мистър Саркисян. Срещнете се с него и поговорете.
- Да говоря с него? За какво?
Посланик Барух потупа приятелски арменеца по рамото, окуражавайки го да приеме предложението.
- Как за какво? За вашите лични интереси.
Срещата се състоя в ресторанта на „Авиш“ - хотела, в който, навярно неслучайно, американецът също бе отседнал. Беше три следобед, когато салонът бе почти пуст и двамата можеха да разговарят спокойно. Уолтър Тийгъл слезе по голямото стълбище и съзря Калуст на обичайната му маса в ъгъла. Подиумът болезнено изскърца, когато американецът, със своите повече от сто килограма, се качи на него.
- Howdy, мистър Саркисян! - поздрави огромният Тийгъл и протегна тлъстата си ръка към нисичкия арменец. - Не сме се виждали от конференцията в Остенде!
Както обикновено, Калуст не се здрависа, а стана и се поклони.
- През 1928-а припомни той с непроницаемо изражение - и ако не ме лъже паметта, тогава подписахме споразумението за червената линия.
Президентът на „Стандарт Ойл Ню Джърси“ отдръпна ръката си, която събеседникът му така и не стисна, и тихо изстена, щом положи грамадното си туловище на стола. Въпреки властното си поведение, изглеждаше нервен. Запали пура, за да се успокои.