Примигна и учудено разпозна мъжа.
- Пасарао?
Видя как двамата се сбогуваха и мадам Дюпре се качи по стръмното стълбище с букет от жълти и яркочервени цветя. Арменецът зяпна от удивление. Какво беше това, по дяволите? Адвокатът му се мотаеше с неговата асистентка и любима и й подаряваше цветя? Какво ставаше тук?
Неспокойно се отдръпна от прозореца, за да не го забележат, и се отпусна в един стол до гранитната камина в стаята на приземния етаж. Престори се, че разглежда португалските колони от XVIII век от двете страни на камината и плочките азулежо, които разказваха историята на имението, докато любимата му влезе в къщата и го завари така.
- Добър ден, съкровище! - поздрави го нежно тя. - Направихте ли вече сутрешната си разходка?
Калуст се опита да се усмихне.
- Разбира се. Отидох до най-високата точка на имението близо до мавърската крепост и се порадвах на гледката. Морето се вижда като на длан заедно с двореца Пена.
- Ах, да! - съгласи се тя и сложи цветята във ваза. - Гледката наистина е великолепна!
- Къде намери тези цветя?
- Набрах ги по пътя. Красиви са, нали?
Лъжкиня, помисли си арменецът. Доктор Фонсека многократно го бе съветвал да избягва вълнението, за да не натоварва сърцето си, и Калуст знаеше, че е прав и че трябва да владее емоциите си. Но трябваше да изясни въпроса, тъй като мадам Дюпре бе човекът, от когото най-силно се нуждаеше и комуто имаше най-голямо доверие на този свят. Нима бе възможно да му изневерява? Трябваше да разсее съмненията си. За какво й бе да играе двойна игра? В крайна сметка тя също бе възрастна като него и връзката им, струваше му се, се основаваше на нежни чувства, плод на дългогодишното им приятелство, а не на страст и плътска наслада. И двамата отдавна бяха далеч от тези неща. Или... бе с него заради парите? Дали Нунуфар нямаше да се окаже права? Тази мисъл го смути. Той по-добре от всекиго знаеше, че парите управляват света и имат способността да променят хората, да рушат семейства и приятелства, затова прие тази възможност много присърце. Животът се върти около парите и секса, помисли си той. Щом сексът не можеше да мотивира любимата му на тази възраст, тогава оставаха парите.
Трябваше да се увери.
- Мислех си за завещанието ми - заговори той, пускайки въдицата, за да види дали рибата ще клъвне. Чудя се дали да оставя състоянието си на Крикор...
- Разбира се, че трябва да му завещаете нещо - отвърна тя, - но не забравяйте, че той не ви се подчини и не изпълни докрай синовния си дълг. Няма да го наградите за това, нали?
- Естествено, че не.
Французойката се приближи до него и нежно го погали по лицето.
- Вашият истински завет ще бъде фондацията, мили.
- Права сте. Французите ми обещаха галерия в „Лувъра“, където да изложат „рожбите“ ми, а и американците също настояват и ми отправят наистина фантастични предложения! - Пое си дълбоко дъх. - Колебая се кое място да избера.
- А защо не... тук, в Португалия?
Богатите португалци не дават нищо на никого, ma cherié. Доколкото ми е известно, хората тук не раздават богатството си от филантропски подбуди. Та те дори нямат законова рамка, която да предвижда данъчни облекчения, на които обикновено се радват фондациите.
- О, но вашият адвокат ми каза, че Салазар вече е уредил това.
Калуст остави чашата с чай и се взря в лицето на мадам Дюпре. Трябваше да следва препоръките на доктор Фонсека и да подходи спокойно към въпроса, но вече бе време да свалят маските.
- Виждам, че с Пасарао сте станали много близки.
Французойката се изчерви и трябваше да положи огромно усилие, за да не отвърне поглед.
- Какво... какво искате да кажете?
Магнатът посочи към вазата с цветя и заговори със сурово изражение.
- Казвам, че не сте набрали букета по пътя, за което ме излъгахте, а ви е бил подарен от онзи хищник! - процеди грубо той, размахвайки обвинително пръст. - Казвам, че i него водите някакви разговори, за които аз не съм в течение! Казвам, че се случва нещо зад гърба ми!
Клепачите на мадам Дюпре трепнаха и големите й зелени очи заблестяха. Всеки момент щеше да се разплаче.
- Аз... не съм направила нищо.
- Какво иска Пасарао от вас? - притисна я Калуст, като се възползва от емоционалната й слабост. - Защо ви подарява цветя? Какво се случва между вас?