- Доста необикновен случай - отбеляза мистър Милс, детективът от „Бърнс“. - Наистина не знам как да ви помогна. Опасявам се, че не разполагаме с хора в Османската империя, тъй като е невъзможно да провеждаме разследвания там.
- Но... Няма ли друг начин?
С крака, небрежно опънати върху бюрото, детектив Милс свали очилата си, дъхна върху стъклата и започна да ги търка с кърпичка.
- Може би най-добре ще е да последваме нагона.
- Моля?
- Само една силно разгонена женска е способна да накара един мъж да обезумее толкова - обясни той. - Трябва да разберем коя е фустата, която е омаяла момчето ви. Плячката ще ни отведе при звяра, разбирате ли?
Такъв език не се нравеше много на Калуст, особено когато ставаше въпрос за собствения му син, но в дадената ситуация не можеше да си позволи да обръща внимание на подобни дреболии. Имаше други приоритети.
- Проблемът е, че той не ми е споменавал за никаква жена. Нямам представа коя може да е.
След като се увери, че стъклата са чисти, детективът от агенция „Бърнс“ отново си сложи очилата.
- Къде държи писмата си?
- Ами... в стаята си, предполагам.
Детективът енергично скочи на крака и отиде до закачалката за цилиндъра си.
- Тогава ще започнем търсенето оттам!
Пътуваха до „Хайд Парк Гардънс“ 38 с автомобила Делоне Белвил Ландолет на клиента. Когато пристигнаха, Калуст заведе мистър Милс директно в стаята на Крикор. Детективът порови в бюрото на момчето, разлисти книги, тетрадки и писма. Започна от тези на английски, но тъй като не намери нищо по случая, помоли домакина си за помощ със странния език, на който бе останалата кореспонденция.
- Арменски - обясни Калуст. - Азбуката е създадена през V век от духовника Месроб Машдоц, за да...
- Не съм тук на урок по история - прекъсна го детектив Милс и нервно цъкна с език. - Прочетете името на подателя на тези писма, моля.
Калуст прочете името в горния ляв ъгъл на четирите плика, надписани на арменски.
- Всички са от едно и също лице - отбеляза той. - Някоя си Мариян Киносян.
- Има ли адрес?
Калуст отново сведе поглед към писмата.
- Кайсери.
Детектив Милс се усмихна за първи път през този ден и разкри редица пожълтели и развалени зъби.
- Бърлогата с разгонени женски, където момчето ви се е скрило.
НАЙ-ВАЖНОТО В ПОДГОТОВКАТА ЗА ПЪТУВАНЕТО бе намирането на животни, на които да натоварят багажа на семейство Киносян. Тридневният срок бе твърде недостатъчен и увеличи неимоверно търсенето на товарни коне. В резултат на това те свършиха бързо, а цените на останалите товарни животни скочиха до небето. Думата akso, или депортиране, обикаляше от уста на уста сред арменците и обсеби ежедневието им, доведе до търсене на всякакви вещи, необходими за пътуването, което също допринесе за увеличаване на цените.
Дядо Сисаг отново трябваше да прибегне до своите умения, за да се сдобие с две мулета.....нещо много важно, за да могат да пренесат багажа си. След като решиха въпроса, се сблъскаха с друг проблем - къде да държат парите. Киносян бяха сравнително заможни, иначе никога не биха могли да отидат в Германия, за да се консултират с тамошните лекари. Крикор също разполагаше със завидни спестявания. Кое място би било достатъчно сигурно, за да съхраняват такава голяма сума?
След като сериозно обмисли въпроса и го обсъди с Мариян, Аршалуис избра двете най-вехти и прокъсани одеяла, които намери в дома си, и напъха банкнотите в дупките. Само най-отчаяният крадец би задигнал одеяла в такова състояние. Щяха да ги използват за седла на мулетата и дюшек за през нощта, макар истинското им предназначение да бе да служат за сейф. Сетне Аршалуис и голямата й дъщеря взеха две калъфки за възглавници и ги натъпкаха с най-хубавите дрехи, малко пари и бижута, които преди това увиха в памук, за да не убиват.
Вечерта преди заминаването турските власти поставиха табели по улиците, които указваха часа, в който всички жители на квартала трябваше да имат готовност да тръгнат на път. За улицата на семейство Киносян това бе десет сутринта.
- Реших да приема исляма - призна жената на Боджалян, която вървеше към дома си заедно с Крикор и Мариян, след като бяха прочели табелата. - И вие трябваше да сторите същото.
- Но, съседке, турците биха мъжа ти с камшик и после го отведоха - каза девойката. - Нима това не те притеснява?
- Ама разбира се! - призна жената. - Но какво мога да направя? Имам малки деца и те не биха оцелели по време на такова пътуване. По-добре живи мюсюлмани, отколкото мъртви християни. Замълча за миг, после добави: - Освен това вътрешно ще си остана християнка. Турците може да вземат тялото ми, но душата никога!