- Проклети да сте, задето причинявате това на горките хора! - провикна се мюсюлманката. - Дано Аллах ви накаже за тези зулуми! Светът е на нагаждачите и безскрупулните мошеници! Но не забравяйте, че каквото сторите на тези хора, ще ви се върне от ръката на врага, когато пристигне тук. - Старицата се обърна към арменците, които я зяпаха, докато минаваха покрай нея. - Аллах да е с вас, деца! Аллах да ви закриля!
Тя бе единствената туркиня, възпротивила се на изселването, която Крикор бе виждал. Войникът погледна към жената, разсмя се и пришпори коня си.
- Изкуфяла дъртачка!
И потегли в галоп.
ПИАНИСТЪТ В "КАРЛТЪН" СВИРЕШЕ "ЛУННА СВЕТЛИНА", третата част от „Бергамска сюита“ на Дебюси, но Калуст и Хендрик бяха толкова увлечени в разговор, че не обръщаха внимание на музиката, нито дори на ястията, които сервитьорите им бяха донесли преди минута. Изглежда, ги интересуваше само бизнесът.
- Саркисян, моля ви! - възкликна шумно шефът на „Роял Дъч Шел“ с лек упрек в гласа. - Не смятате ли, че вече има достатъчно хора в Турската петролна компания?
- И да, и не.
Хендрик се намръщи, недоволен от чутото.
- Що за отговор е това?
- Единственият, който имам.
- Слушайте - настоя холандецът, - за какво са ни французите? Пълни глупости!
Калуст реши да избегне спора и предпочете да се съсредоточи върху чинията пред себе си. В нея имаше сочен татарски бифтек с гъби, който той бавно започна да яде. Вярно, че още се тревожеше за сина си, но след като откри, че момчето му е в Кайсери, и бе уведомил Салим бей, се чувстваше по-спокоен. Бе сигурен, че приятелят му може бързо да разреши въпроса. След като вече имаше светлина в тунела, Калуст спокойно можеше да се върне към работата си и да подготви петролния си бизнес за времената след края на войната. Знаеше, че добрият инвеститор винаги трябва да мисли напред във времето и да изпреварва тенденциите.
- Трябва да разберете, че се нуждаем от французите като наши партньори - каза той, без да сваля поглед от бифтека, който режеше. - Турската петролна компания държи изключителните права на петрола в Османската империя, но германците вече са извън играта, а „Англо-Персиян“, с подкрепата на мистър Чърчил, се опитват да ни забият нож в гърба и след войната да експлоатират всички османски петролни кладенци. За да пресечем тези враждебни намерения, се нуждаем от силен съюзник. Франция е идеална за тази роля. Вече предложих на Филип Блейк да използва връзките си в британското правителство, за да подкрепят френско влизане в капитала на Турската петролна компания на мястото на германците. Ако успеем да го направим без знанието на мистър Чърчил и „Англо-Персиян“, ще имаме съюзник, който ще ни помогне да засилим значително позициите си. - Най-сетне погледна събеседника си.
- Схващате ли какъв с планът?
Хендрик го гледаше колебливо, сякаш преценяваше предимствата и недостатъците на тази идея.
- Откъде знаете, че французите ще останат на наша страна? Можем ли да им се доверим?
- Да, по няколко причини - отвърна Калуст и сложи в устата си първото парче месо. - Първо, Франция няма позиция в петролния бизнес и ще има нужда от помощ. Предлагам „Роял Дъч Шел“ да ме назначи за неин представител, за да помогна на французите да реорганизират индустрията си. Това би засилило връзките ми с тях и ще повиши доверието между двете страни.
- Много добре, назначен сте. Какво друго?
- Второ, сенатор Жан-Марк Ерто, председателят на Комисията по външните работи към Сената, ме увери, че неговото правителство, президентът и колегите му сенатори и депутати са съгласни да ни подкрепят в решенията ни за Турската петролна компания в замяна на помощта ни да се присъединят към компанията.
- Обикновено обещанията на политиците не струват - отбеляза ядно Хендрик. - При първото препятствие този сенатор, като всеки политик, ще забрави всичко, което ни е обещал, и ще прави каквото си знае.
Все още дъвчейки, арменецът поклати глава.
- Не вярвам - отвърна убедено той. - Сдобих се с прекрасно шато в родната земя на сенатора - Бретан, и му го отдадох под наем срещу смешна сума. - На лицето му грейна усмивка. - Както знаете, човек бързо свиква с хубавите неща, нали? Не мисля, че нашият приятел би рискувал да загуби този дар.
Президентът на „Роял Дъч Шел“ се разсмя.
- Добре, Калуст! - разсмя се холандецът. - Щом е така, французите да заповядат! Нямам нищо против. Освен това...
Някакъв силует изникна до масата им толкова внезапно, че двамата приятели се стреснаха и се обърнаха към него.