Крикор не намираше отговор за такава огромна болка. Как би могъл да утеши една майка, дядо и две сестри, които току-що бяха загубили най-малката? Какво трябваше да каже в този тъй тежък момент? Хрумваха му някои неща, които обикновено се говореха в подобни случаи - като „така е рекъл Господ“ или „по-добре да не се мъчи“ и други, но ги сметна за толкова глупави и безсмислени, че предпочете да си замълчи.
Накрая понесе малката Кенариг на гърба си, докато шепнеше в ухото й, че сега сестра й е на по-добро място. През сълзи Кенариг го попита дали според него Карун ги вижда сега, а той отвърна, че е точно така и сам Исус държи ръката й и също ги наблюдава. Това успокои момичето и то спря да плаче. С глава, опряна на рамото на Крикор, детето ту задремваше, ту рязко отваряше очи, но тези моменти станаха все по-редки, докато накрая заспа.
Когато спряха край пътя, за да пренощуват, разговаряха за пръв път от смъртта на Карун, въпреки че бяха незначителни неща от типа „къде е водата“ и „подай хляба“. Не се поглеждаха в очите. Всички сякаш се бяха затворили в себе си, където имаше място само за момичето, убито същия следобед.
Вечеряха почти без да продумат, загледани някъде в нощта, а после се приготвиха за сън. Движенията им бяха механични, а погледите - празни, докато сваляха двете одеяла, привързани към мулетата, и ги постилаха на земята едно до друго като голям дюшек.
Легнаха си и затвориха очи. Аршалуис бе предвидила, че ще им е тясно, все пак бяха шестима, а одеялата само две. Е, всъщност бяха петима, след като Карун вече не бе сред тях. Само мисълта за това накара Аршалуис и Мариян отново да избухнат в плач. Риданията им ставаха все по-силни, но накрая утихнаха. Из целия лагер се чуваха стонове. Много от семействата бяха загубили близък при нападението, но с напредването на нощта гласовете заглъхнаха, победени от умората.
Някакво шумолене събуди Крикор.
Всички наоколо спяха с изключение на Аршалуис, която не бе мигнала заради скръбта по най-малката си дъщеря и се бе загледала някъде из лагера. Крикор се надигна и погледна в същата посока. Забеляза неколцина мъже, които бродеха между спящите хора и се навеждаха над тях, сякаш търсеха нещо. Затаил дъх, той ги проследи с поглед. Кои бяха те и какво искаха? Чу ги да разговарят и разбра, че говореха на турски.
Един от тях се наведе над групичка арменки, които спяха под едно дърво, и разгледа лицата им. След като откри каквото търсеше, той махна на другарите си. Събраха се, вдигнаха една от спящите и я отведоха настрана. Жертвата започна да крещи, по гласа й личеше, че е млада девойка, навярно красива. Останалите жени от семейството се събудиха и скочиха да я защитят, но турците препречиха пътя им с пушките си и не им позволиха да помогнат на момичето.
- Какво е това? - попита Мариян, която се бе събудила от виковете. - Какво става?
- Шшт! - Крикор сложи пръст върху устните си. - Тихо! Да не те видят!
Чуха се нови викове някъде наблизо и други от по-далечната част на лагера. Групички турци и кюрди като нощни разбойници тайно претърсваха лагера за девойки, отвеждаха ги насила и възпираха роднините, които им се притичваха на помощ. Вече всички от семейство Киносян бяха будни, сърцата им биеха лудо, примираха от страх. Ами ако непознатите дойдеха при тях?
Опасенията им се оправдаха само след няколко минути.
Двама турци, които претърсваха тяхната част на лагера, единият с газена лампа в ръка, се приближиха до мястото, където бяха Крикор и семейство Киносян. Всички бяха затворили очи и се преструваха на заспали. Мъжете се наведоха над тях и разгледаха лицата им. Намръщиха се на лицето на Крикор, навярно им се бе сторило прекалено грубовато, поклатиха глави, когато видяха Аршалуис твърде стара; а пък Кенариг бе прекалено млада. Мариян веднага ги заинтригува. Светлината от лампата остана върху лицето й по-дълго, но то изглеждаше безформено от подутините и след като се поколебаха за миг, мъжете сметнаха, че не си струва да си правят труда, и се отдалечиха.
Когато усети, че си тръгват, Крикор отвори едно око и се увери, че са в безопасност. Видя как двамата турци сс бяха спрели до друго семейство и изучаваха лицата им, докато синкавата светлина от лампата трепкаше в ръцете им, и въздъхна от облекчение.