- Отидоха си - прошепна той. - Всичко е наред.
Онова, което не изрече на глас, бе, че вероятно някой от турците, който види Мариян, ще си даде сметка, че тя е истинска красавица, и един ден ще отведат и нея. Какво щеше да прави тогава?
ДИНГ-ДОНГ.
Звънецът извести, че пред портата има посетител. Приключил със сутрешната студена вана и традиционната разходка, Калуст, изтегнат на дивана, четеше днешния „Таймс“. Знаеше, че Нунуфар не е у дома, тъй като бе отишла да се разходи в „Ковънт Гардън“, но както винаги, прислугата щеше да се погрижи.
Чу потракването на токове по мраморните плочи, сетне отварянето на врата, тих разговор и накрая стъпки, които се приближаваха към стаята.
- Позволете, сър.
Беше икономът.
- Какво има, Хъмфри? - попита господарят, без да вдига поглед от вестника. - Ако търсят мен, кажи, че ме няма.
Икономът се прокашля тихо, по-скоро от учтивост, с което искаше да намекне, че при тези обстоятелства подобен отговор не би бил много удачен.
- Извинете, сър, но мисля, че бихте могли да направите изключение за случая.
Ядосан, Калуст надзърна над вестника с нетърпеливо изражение.
- Какво става?
- Пристигнал е пратеник на мистър Салим бей, сър.
Тогава господарят скочи от дивана и пъхна вестника на поставката под холната масичка.
- Ами какво чакаш, Хъмфри? - попита той, докато оправяше яката на ризата си. - Покани го да влезе, за бога. Нека влезе.
Икономът се втурна към коридора и след минута се върна, придружен от слаб мъж с изпито лице и нервен поглед. Домакинът отново бе седнал на дивана, преструвайки се, че си почива, и се изправи, за да посрещне госта.
- Мистър Ихсен бей - обяви важно Хъмфри.
- Приятно ми е - поздрави Калуст и подаде ръка на новодошлия. - Добре дошли в скромния ми дом!
- Удоволствието е мое.
- Сядайте, сядайте.
Двамата мъже си размениха поредица от вежливи поклони и жестове. Последва своеобразен дуел на любезности за това кой ще седне пръв. Чуха се изрази като „моля“, „не, след вас“, „но как, вие сте домакинът“, „но пък вие сте гост“, „че кой съм аз пред такава светла личност като вас“, „за бога, чувствайте се като у дома си“. Това, изглежда, никога нямаше да приключи, докато накрая гостът отстъпи и се настани пръв. Следваха напитките „един чай?“, „не, благодаря“, „кафе тогава?“, „много сте мил, но не искам да ви притеснявам“, „о, няма такова нещо, за мен е удоволствие!“, „добре тогава, едно кафе“, „турско?“, „ако имате, би било чудесно от ваша страна“... След като гостът прие предложението за почерпка, на Хъмфри бе наредено да донесе турско кафе за „нашия виден гост“.
Въпреки безкрайните любезности, типични за османския етикет, Калуст внимателно изучаваше изражението на пратеника на Салим бей, опитвайки се да отгатне новините по лицето му. Дали изглеждаше доволен, или притеснен? Обикновено лицето би издало дали новините са добри, или лоши, но като добър османец, на какъвто приличаше, Ихсен бей изглеждаше непроницаем.
- Нося писмо за вас - каза гостът и подаде плик на Калуст. - От Салим бей.
Напоследък той и турският му приятел си бяха разменили множество писма и телеграми, мислеше си домакинът, докато разкъсваше плика. Но може би никое от тях не бе по-важно от това. Сърцето му лудо заби, както се случваше винаги, когато получаваше вести за сина си. Извади малката бележка и нетърпеливо зачете.
Драги приятелю,
Боя се, че новините не са добри. Изпратих Ихсен бей в Кайсери да намери сина ви. За нещастие, помощникът ми е пристигнал там прекалено късно и арменската общност в града вече е била изселена. Макар и турчин, майката на Ихсен бей е гъркиня и той има гръцки паспорт, затова го помолих да отпътува за Лондон и лично да ви разкаже за усилията, които положихме.
Не искам да ви давам напразни надежди относно вероятността отново да видите сина си, както сам ще узнаете от разказа на моя пратеник, но ви моля да не губите кураж.
Аллах е милостив, затова нека ни закриля в тези толкова трудни времена.
Ваш приятел, Салим бей.
С усещането за оловна тежест в гърдите Калуст прочете текста три пъти, като от време на време поглеждаше към госта си, все едно търсеше потвърждение за написаното. Сетне сгъна листа и се взря в Ихсен бей.
- Били сте в Кайсери?
Събеседникът му кимна.
- Салим бей ме изпрати там веднага след като получи телеграмата ви с местонахождението на сина ви. Уредихме пропуск на името на момчето и без да губя повече време, хванах влака за Кайсери. Но закъснях. Заповедта за депортацията вече бе изпълнена.