- Насам! Скрийте се тук!
Спотаиха се между храстите край пътя, откъдето наблюдаваха кланетата и последвалото разграбване на малкото останало имущество.
Дългият керван, който бе потеглил от Кайсери с повече от две хиляди души, се бе превърнал в жалка тълпа, наброяваща едва седемстотин бегълци. Останалите бяха загинали по пътя като жертви на постоянните кюрдски засади или на глада. Киносян можеха да се смятат за късметлии, тъй като бяха изгубили само един човек - малката Карун, още на първия ден, защото се движеха винаги в средата на кервана, откъдето, водени от ловкия Крикор, успяваха навреме да се скрият от нападателите.
- Шшт! - прошепна Мариян, докато запушваше устата на малката Кенариг, която тъкмо щеше да се разплаче. - Нито гьк!
Думите й бяха излишни, защото вече всички знаеха, че трябва да мълчат по време на нападенията. Всички бяха залегнали сред прикритието на листата и не смееха да помръднат. Бяха разбрали, че да останат неподвижни, е най-сигурната защита; ако някой от нападателите ги забележеше, най-вероятно щеше да си помисли, че са мъртви, и нямаше да ги закача.
След последното нападение, когато кюрдите се върнаха в селата си, войниците дадоха знак за почивка. Семейство Киносян бавно се изправиха и се настаниха до един храст, както правеха винаги, когато лагеруваха. Дядо Сисаг използва случая, за да претърси няколко трупа, проснати насред шосето, в случай че кюрдите бяха пропуснали нещо.
- Кенариг! - извика той, след като бе преровил палтото на една старица с окървавени гърди. - Виж какво намерих. Той протегна ръка към внучката си. - Искаш ли?
Момичето съзря няколко бадема в ръката на дядо си, взе ги и нетърпеливо ги излапа. Това бе първата нормална храна, която опитваше от два дни насам, но не я засити. Затова се присъедини към семейството си и изрови няколко корена, които Мариян бе намерила край пътя.
Нощта се спусна над кервана и както винаги в този час, семейството се настани върху покривалата и се приготви за сън. Кюрдите не се върнаха повече, бяха дошли по-рано, за да могат да се приберат за вечеря. Въпреки това сънят на Киносян бе прекъснат от две ръце, които изникнаха от тъмнината и сграбчиха Мариян.
- Какво става? - изпищя тя, събудила се внезапно и опитвайки се да се освободи. - Пуснете ме!
Съзря стар, мърляв и смърдящ турчин с дълга брада, който я дърпаше.
- Идваш с мен, глупачке! - рече старецът, без да я изпуска. - Ако откажеш, ще умреш. Хайде!
- Пуснете ме!
Крикор, който се бе събудил от цялата тази врява, имаше нужда от известно време, за да осъзнае какво става. Когато най-накрая се окопити, скочи вбесен и заби юмрук в стомаха на непознатия.
- Махай се! - изръмжа той. - Изчезвай оттук!
Старият турчин се олюля, притискайки корема си, и хвърли слисан поглед на арменката, която го бе нападнала. Никога не бе срещал жена, която да удря така, нито пък с такъв дебел глас, но разбра, че не е препоръчително да й противоречи, и се заклатушка назад, докато изчезна в гъстия мрак.
Затрудненото ходене на дядо Сисаг се влоши още на следващата сутрин. Както обикновено, керванът потегли малко преди изгрев-слънце, но куцането на най-възрастния член на Киносян забави и останалите от семейството. В късната утрин те вече вървяха в задната част на кервана, като така рискуваха да станат жертви на постоянните кюрдски набези.
- Татко! - настоя Аршалуис, която напълно съзнаваше, че така се излагаха на огромна опасност. - Трябва да побързате, не може да изоставаме в края на колоната!
Цялото тяло на стареца трепереше от физическото усилие и крачката му стана още по-несигурна.
- Правя каквото мога - отвърна той, дишайки тежко. Правя каквото мога.
Като видя, че положението се влошава, Крикор, който, както обикновено, носеше Кенариг на гръб, я свали на земята и двамата с Мариян отидоха да помогнат на дядо Сисаг. Подхванаха го под мишниците и го носиха така известно време. След час обаче се изтощиха и трябваше да го пуснат.
- Дядо! - примоли се Мариян, задъхана от усилието. - Хайде само още малко!
Старецът тръгна отново, но по-скоро залиташе, отколкото вървеше. Бременната Аршалуис му се притече на помощ, но трябваше да се откаже само след петнайсет минути, тъй като бързо се измори.
Войниците обхождаха кервана на коне, за да се уверят, че никой не бяга и не изостава прекалено. Като видяха семейство Киносян да се бавят, един от тях се приближи до опашката на кервана и започна да маха настойчиво с ръце към началото на колоната.