По челото на Аршалуис бяха избили капчици пот, а вените по врата и слепоочията й пулсираха от усилието; бе стиснала зъби и напъваше с всичка сила; със сила, която тялото й отдавна не притежаваше, но тя се напъваше още и още, докато внезапно почувства огромно облекчение, сякаш болката бе излязла навън и бе отстъпила място на тихо спокойствие.
- Роди се! - каза Калуст и махна ръката си от устата на родилката. - Роди се!
Изтощена, Аршалуис най-сетне облекчено отвори очи. Задъхваше се и краката й трепереха, когато за пръв път зърна малкото топло и изцапано с кръв същество, което жената бе сложила върху гърдите й.
Беше момченце.
Половин час по-късно войниците наредиха на изселниците да тръгват и керванът се подреди по пътя. Това бе моментът, от който Крикор най-много се страхуваше - когато трите жени Киносян ще се предадат и той няма да е способен да помогне на всички. Макар в състояние на унес, Мариян се изправи и сляпо се подчини на Крикор, когато й каза да върви. После отиде при Кенариг. Не бе лесно да я събуди, предвид пълното й изтощение, и успя да я изправи на крака чак след като й зашлеви две плесници.
Оставаха Аршалуис и новороденото. Майката на Мариян все още лежеше край пътя и бе твърде слаба, за да се изправи. Нищо чудно след огромното усилие, което бе положила само преди трийсет минути; тя бе прекалено слаба и изморена, за да върви, но и дума не можеше да става да я остави.
- Ставайте - примоли се Крикор, дърпайки я за рамото. - Хайде, ставайте!
- Оставете ме - прошепна Аршалуис с треперещ глас, като едва държеше очите си отворени. Тя леко махна е ръка. - Оставете ме тук с бебето ми и вървете.
- Няма да стане - възпротиви се той, а в гласа му се надигаше паника. - Ако изостанете, войниците ще ви убият с приклади. Вас и бебето! - Той отново я задърпа за ръката. - Хайде, станете.
Майката на Мариян вече многократно бе виждала какво правят турците с онези, които изостават от кервана. Собственият й баща бе убит при същите обстоятелства. Знаеше, че Крикор има право. Протегна слабата си ръка към младежа.
- Помогнете ми.
Крикор хвана ръката й и я дръпна.
- Опа!
Аршалуис най-после се изправи, все така притискайки бебето до гърдите си. Олюля се и едва не падна; краката й се огъваха, а тялото й отчаяно се нуждаеше от почивка. Крикор се втурна към нея и я хвана. След няколко минути тя събра последните си сили и успя да се задържи изправена.
Тръгнаха отново. Ситуацията с Киносян все повече се влошаваше. Трите жени стъпваха несигурно, изглеждаха замаяни, останали без сили, а и самият Крикор чувстваше, че гладът, жаждата и изтощението скоро ще го надвият. Бебето плачеше непрекъснато, въпреки че гласчето му звучеше по-скоро като тихо мяукане, отколкото като бебешки рев, и майката му поднасяше сухата си гърда към устичката му.
- Нямам кърма - съкрушено отбеляза тя. - Мили боже, как ще го храня?
Три часа по-късно Аршалуис се свлече на земята.
- Не мога повече.
Въпреки че бебето беше мъничко и тежеше само два килограма, в състоянието, в което беше, тя просто не издържаше. Колкото и малко да тежеше синът й, два килограма представляваха непосилна тежест за оскъдните сили, които й бяха останали. Преди час бе дала бебето на Крикор, но бързо откри, че проблемът всъщност не беше в тежестта, а в плача на детето. То не спираше да плаче от глад и майка му бе сломена от неспособността си да го нахрани. Затова го взе отново е надеждата да изцеди поне няколко капки кърма от пресъхналите си гърди и да успокои бебето, но не успя.
Накрая се отказа.
- Ставайте! - подкани я Крикор, подавайки й ръка. - Хайде, ставайте.
Аршалуис поклати глава.
- Не мога... не мога.
Бебето скимтеше с немощното си гласче и майка му отчаяно го гледаше, подлудена от непрестанния плач, тъй като знаеше как да го утеши, а не можеше.
Жената, която беше акуширала при раждането, навярно чувстваше известна отговорност към него, затова се върна назад и отиде при семейството.
- Какво става?
- Тя е изтощена, няма кърма. Бебето още не е яло и тя не може да понесе плача му.
Жената сложи ръце на кръста си, докато обмисляше ситуацията, и шумно въздъхна, когато намери решение.
- Слушайте обърна се тя към Аршалуис. - Има само един начин да се справим с това. Няма да е лесно и от вас ще се иска много смелост, но не виждам друг изход.
Свлечената на земята майка, с бебе на ръце, вдиша изпълнен с надежда поглед към непознатата, сякаш очакваше тя да стори чудо.
- Какво? Какво да направя?
Жената посочи към бебето.
- Не можете да го храните - отбеляза тя. - Съжалявам, но смъртта му е неизбежна. Никое бебе не оцелява в такива условия, разбирате ли?