Очевидно някой бе цапардосал грешния човек, но бързо намери мишената си и накрая турците успяха да изтръгнат нападателя от гърба на другаря си и да го повалят на земята.
Един от войниците взе газената лампа и я приближи до непознатия. Светлината освети лицето на Крикор.
- Приятелката на нашето момиче - обяви турчинът и се разсмя. Сигурно е ядосана, задето не избрахме нея.
- И таз добра! - отбеляза друг войник. Та тя е грозна като смъртта! Погледни я, дори има черни косми по лицето! Кой иска да оправя такава жена? Ьм било ужасно. Освен да покрием лицето й.
Нападнатият войник простена от болка.
- Тая щеше да ме убие! - възпротиви се той. Приближи се до Крикор и из тръгна от ръката му пръчка със заострен край, изцапан с кръв. - Виждате ли това? Наръга ме с тази проклетия, козата му с коза! Показа им пръчката. - Виждате ли?
Другите двама се взряха в оръжието.
- Еха! Ама тя наистина е бясна, задето не сме я избрали, а?
Един от тях се наведе над Крикор и приближи устни до ухото му.
- Е, ако те с яд, само кажи - довери му той. Имаме много младежи, които биха те оправили въпреки грозния ти сурат. Ето, виж! - И той неочаквано пъхна ръка между краката на Крикор и стисна гениталиите му. За момент се стъписа, но бързо се съвзе и отскочи назад. - Това е мъж!
Другите се разсмяха.
- Да, с това грозно лице...
- Не разбирате - настоя първият войник, докато настойчиво сочеше Крикор. - Това е мъж! Мъж, който се е маскирал на жена, схващате ли? Мъж е!
Този път разбраха. След като се съвзеха от изненадата, тримата турци сграбчиха Крикор за косата и го изправиха на крака. Сетне свалиха парцаливите му панталони и го оставиха гол, за да потвърдят подозренията си.
- Ами сега?
Един от войниците веднага зареди пушката си и я опря в челото на младия арменец.
- Хайде, да свършваме!
Раненият в гърба турчин сложи ръка на дулото на оръжието и го отмести, преди да е гръмнало.
- Спокойно, така е прекалено лесно - каза той. - Не забравяй, че този подлец ме наръга с пръчка! Такова нагло арменско куче не може да се размине с лека смърт!
- И какво искаш да му сториш?
Раненият се взря злобно в Крикор, но той издържа погледа му.
- Знам ли... Например да го нарежем на парчета, докато той е в съзнание и гледа. Ето това е подходящо наказание...
- Полудя ли, Ресип? Ако започнем, няма да си тръгнем скоро оттук. Войникът се огледа наоколо, като търсеше Мариян. Искам да оправя хубавицата! Трябва да го довършим бързо, за да си я вземем и да я накажем.
- Но да го застреляме, е прекалено лесна смърт за него - възрази раненият Ресип. - Това куче ме наръга! Трябва да страда!
Другарят му отново се огледа. Настъпи пълна тишина, нарушавана само от тихия плач на дете и клокоченето на реката, чието течение бе по-силно до мястото, на което се намираха.
- Хрумна ми нещо! - каза той. - Да го удушим!
- Отлична идея! - съгласи се Ресип. - Но как? С ръце?
- Не ставай глупав. Това ще ни отвори много работа и момчето ще се насере от страх. Нима искаш да се върнеш в палатката с осрана униформа? Не, има по-чист и по-лесен начин.
- Какъв? - попита недоверчиво раненият турчин. - Внимавай, защото държа копелето да страда.
Аверът му махна с ръка към мястото, откъдето се чуваше водата.
- Ще го хвърлим в реката. Нима има по-добър начин да довършиш някого от удавянето? Казват, че усещането как дробовете ти се пълнят с вода е отвратително...
Раненият турчин приветства идеята. Разбира се, той предпочиташе нещо по-бавно и мъчително, но предвид обстоятелствата и факта, че приятелите му бързаха, решението му се струваше удачно.
Без да губят време, тъй като меракът им ги правеше нетърпеливи, а тепърва трябваше да търсят отново Мариян из лагера в мрака, турците завързаха ръцете на Крикор на гърба и го забутаха към реката. Въпреки болките в гърба, Ресип събра големи камъни, сложи ги в кошница и я завърза за крака на жертвата.
Реката изглеждаше като черно петно с пробягващи отражения на студената лунна светлина, които бързо се разсейваха. Разумът на Крикор бе замъглен, сякаш случващото се бе просто сън и съзнанието му постепенно угасваше в момента преди смъртта. Усети как някой го бута силно по гърба, олюля се напред и падна в реката.
- Сбогом, гяур!
Първото, което арменецът усети, бе ледената хватка на водата, която жестоко приклещи тялото му. Сетне почувства как кошницата го задърпа към дъното. Смъртта, очакваща Крикор, бе преди всичко тиха. Там, под водата, с вцепенено от студа тяло, със завързани ръце и тежест на краката му, която го дърпаше надолу, младежът си даде сметка колко ненадеен и абсурден ще бъде краят му, колко безсмислено бе всичко и как жизненият му път приключваше по толкова безславен и глупав начин. Затова ли се бе родил и живял? За това ли?