След като вечеря със семена, заспа до релсите, свит на топка и треперещ от студ. Арменецът тръгна отново на път още с първите лъчи на зората. Вървя така през следващите три часа, като спря само два пъти. Веднъж, за да събере шишарки и да извади от тях още една шепа семена, и втори път, за да утоли жаждата си, когато съзря извор, чиято вода се спускаше от планината с весел, бодър ромон.
Тихото потракване на релсите го вцепени.
- Какво е това?
Взря се в стоманените линии и скоро разбра, че приближава влак.
Внезапно изпълнен със смесица от вълнение, надежда и страх, с препускащо сърце в очакване на неизвестното, Крикор се огледа в двете посоки на линията и забеляза гъст облак дим, който се висше над дърветата. Композицията, която идваше към него от югоизток, продължавате в същата посока, в която вървеше той на северозапад. Бе настъпил моментът да действа. Отстъпи три крачки назад и предвидливо се скри зад един бор.
От далечината се дочу ритмичен шум, който все повече се усилваше, докато се превърна в адски грохот. Тогава се зададе черната желязна композиция с бълващ черни кълба дим комин, а релсите тракаха в такт тутуф-тутуф - огромна побесняла машина, чието ръмжене плашеше лястовичките из гората.
Беглецът знаеше, че разполага с много малко време, за да вземе решение, и впери поглед във влака, минаващ пред очите му, в търсене на някакъв знак, който да му помогне. Локомотивът теглеше композиция от отворени вагони, натоварени с щайги. Очевидно влакът караше търговски стоки.
Чудесно.
Без да губи време, тъй като вагоните бяха само четири и шансът се стопяваше със скоростта на влака, Крикор се затича, смело се хвърли напред, сграбчи металната решетка и увисна на последния вагон.
Когато бе съзрял влака в далечината, скоростта не му се стори много висока, но сега, увиснал във въздуха, идеята вече не му струваше толкова разумна. Имаше чувството, че композицията се движи ужасно бързо, но вече бе късно да се отказва. Надигна се, успя да запази равновесие и със сетни сили успя да се прехвърли във вагона.
- Уф!
Беше вътре.
Усети, че не се движи.
Час по-късно влакът беше спрял до някаква дървена двуетажна постройка. Гласовете, които се чуваха отвън, принудиха Крикор да действа крайно предпазливо и той се скри между щайгите. Не се осмели дори да погледне навън. Вместо това наостри слух, за да се опита да разбере какво говорят. Турският му не беше особено добър, но откакто бе пристигнал в Кайсери, бе понаучил доста. Затова се напрегна да различи някоя дума.
- Togher eger em - избъбри безгрижно най-близкият до него човек. - Miulkerus oo aikis.
Крикор отвори широко очи, когато разбра значението „оставих полетата и овощните градини и тръгнах на път“, това бе казал мъжът. Нима бе възможно? Но това беше...
- Арменски?
Преодолявайки страха си, младежът бавно надигна глава, като внимаваше да не го забележат, и надникна над ръба на вагона. Видя мъже с червени фесове, които разтоварваха щайгите от съседния вагон. Един от тях говореше на майчиния му език.
Все още изненадан, но и изпълнен с кураж, Крикор се огледа наоколо и разбра, че са спрели на малка гара. В далечината забеляза турски войник, а до вратата на постройката стоеше европеец с руса брада и светъл костюм, който наблюдаваше работата на арменците. Отново насочи вниманието си към разтоварените дървени щайги, подредени на перона, и забеляза, че върху тях бяха изписани думите Holzmann - Frankfurt.
Нямаше да му се удаде по-добра възможност. Подпря се на отсрещната стена на вагона, така че да не може да бъде видян от гарата, и крадешком се измъкна навън. Това бе малка, обикновена гара и наоколо имаше гора, затова само с три скока Крикор лесно намери скривалище зад дърветата и остана там.
След като приключиха с разтоварването, влакът потегли и суматохата на гарата отстъпи място на пасторална тишина. Птичките чуруликаха безгрижно, а короните на дърветата се поклащаха от повея на вятъра. Крикор надничаше иззад дърветата, наблюдаваше обстановката и хората на утихналата гара.
Видя само две турски заптиета, които стояха на пост далеч от постройката. Изненадващо, останалите мъже наоколо приличаха на арменци или европейци и това до известна степен успокояваше Крикор.
Той обмисли възможностите си. Надали щеше да му се удаде по-добър случай да говори с хората и да намери изход от положението, в което се намираше. Европейците навярно бяха германци, съдейки по буквите върху щайгите, изписващи Франкфурт, освен това бе останал с впечатление, че те по някакъв начин закрилят арменците, които работеха там.