До главната постройка имаше дълга барака. След като наблюдава мястото известно време, младежът забеляза, че в тази посока ходят само мъжете с червени фесове, затова реши да започне оттам. Заобиколи гарата през гората и се опита да се доближи до бараката. Когато пристигна, седна под едно дърво и зачака.
Докато се появи силует.
- ПССТ!
Мъжът с червен фес спря колебливо и се огледа, за да разбере откъде идва гласът, който го бе повикал.
- Псст! - прошепна отново Крикор и предпазливо се показа иззад дървото, зад което се бе скрил. - Насам!
Непознатият забеляза движението и видя младия арменец. Изгледа го с любопитство и дори с известен страх, тъй като помисли, че щом младежът бе толкова предпазлив, вероятно имаше причина за това.
- Кой сте вие? - попита мъжът на турски, докато отстъпваше назад. - Какво искате?
Поведението на мъжа смути Крикор. Нима беше сгрешил? Дали не трябваше да остане скрит по-дълго и само да наблюдава мъжете от гарата? Ами ако тези арменци са предатели и го издадат на турците? Е, вече бе късно да се разкайва. Беше излязъл от скривалището си и присъствието му бе забелязано. Нямаше как да промени това. При тези обстоятелства трябваше да рискува и да се остави в ръцете на съдбата си.
- Арменец ли сте?
Мъжът с червения фес, който междувременно беше отстъпил още крачка назад, се спря, наклони глава на една страна и заговори с по-благ тон:
- Вие беглец ли сте?
Толкова въпроси и нито един отговор, помисли си Крикор. Никой от двамата не искаше да свали картите, толкова големи бяха страховете им в тези размирни времена. Но все един трябваше да отстъпи, невъзможно бе да се води разговор само с въпроси. Щом той бе рискувал пръв, значи трябваше да доведе нещата докрай.
- Да, избягах от керван изселници - призна младежът, молейки се всичко да мине добре. - Турците ме хвърлиха в реката, но аз се спасих.
Сърцето му биеше до пръсване от страх от огромната опасност, на която се излагаше, като разказваше всичко това на един непознат.
- Вие арменец ли сте?
След като първоначалната изненада премина, изражението на непознатия се смекчи, стана дори приятелско и той пристъпи напред с разтворени обятия.
- О, горкият! - възкликна мъжът. - Сигурно умираш от глад! - Хвърли поглед назад, за да се увери, че никой не ги беше видял. Ела тук. Ще ти дам храна.
При тези думи Крикор облекчено въздъхна. Беглецът се приближи до мъжа с червения фес и сърдечно стисна ръката му.
- Благодаря! Благодаря ви! - каза той, като се кланяше на всяка дума. - Не знам как да ви се отблагодаря!
В бараката нямаше никого. Мъжът с червения фес настани младия арменец на един стол и отиде да донесе хляб, сирене и бутилка червено вино. Нареди всичко в поднос и го занесе на масата.
- Казвам се Нишан - представи се домакинът и седна на един стол срещу госта си. - Работя като сондьор в „Холцман“, немската компания, наета да построи участъка от Анадолската железопътна линия през планините Аманос.
- Значи, сме в планините Аманос?
- Да, не знаехте ли? Тук е гара „Бахче“, където се работи по дванайсетия участък от строителния проект в Айран, в района на Адана.
Административното деление на проекта за строеж на железопътна линия до Багдад не говореше нищо на Крикор. Интересуваше го друго.
- Имате ли представа какво причиняват на арменците в тази страна? - попита той с реторичен тон. - Как изобщо турците са ви позволили да работите тук?
Нишан повдигна вежди.
- Военни разпоредби - отвърна той. - Германците и турците се нуждаят от бързо транспортиране на войски между западната и източната част на Османската империя. Проблемът е, че когато избухна конфликтът в Европа, Анадолската железопътна линия стигаше едва до Бозанти. Планинските вериги Тавър и Аманос възпрепятстват връзката между Адана и Алепо, а трябва бързо да изпращат оръжия, муниции и войници, за да подпомагат предните части в Палестина и Месопотамия, които са заплашени от англичаните, и да провокират бунтове сред мюсюлманите в Индия. Но тези планини препречват пътя им. За да преминат, германците проектираха тунели и се нуждаят от работна ръка, част от която трябва да е квалифицирана. Турците, кюрдите и арабите нямат необходимата квалификация, както добре знаете. Така генерал Фон Сандерс получи разрешение от Константинопол да наеме всеки, който му се яви.