- Убеден съм.
Поговориха още малко на немски, предимно за Австрия, обсъдиха красотата на Тирол. След това австрийският инженер му зададе няколко въпроса относно следването в Бон и придобитите технически умения и се поинтересува от обстоятелствата, които го бяха довели при него. Крикор отговори на всички въпроси, въпреки че избягваше да споменава фамилията си Саркисян и британското си гражданство. Знаеше, че баща му е противник на „Дойче банк“ в борбата за петролната концесия на Месопотамия, независимо че двете страни сега си партнираха в Турската петролна компания. Затова му се стори разумно да премълчи тези подробности. Освен това Великобритания бе враг на Австро-Унгарската империя, което го превръщаше във формален противник на хер Цайц. Нямаше смисъл да поема излишни рискове.
- Какво приключение само! - възкликна домакинът, след като изслуша разказа на арменеца, в който нарочно бяха спестени някои неудобни подробности. - За жалост, ми се струва, че напоследък подобни истории се случват често, прав ли съм“? Нашите съюзници, турците, постъпват наистина нечовешки с вашия народ...
- Радвам се, че го споменахте. Понякога се страхуваме, че светът не обръща внимание на случващото се...
- Не е така. Изглежда, че пресата в Америка и Западна Европа го отразява. Но може би ние, австрийците и германците, се преструваме, че нищо не се случва. Знаете как е. Османската империя е наш съюзник и това прави нещата по-деликатни. - Австриецът си пое дълбоко дъх, давайки да се разбере, че вече е изчерпал темата и няма какво друго да добави. В крайна сметка става дума за проклета политика! Но кажете ми, драги хер Крикор, как мога да ви бъда полезен?
Гостът се загледа в пустите релси пред гарата, мислейки си за местата, които те пресичат.
- Вижте, хер Цайц... Чудя се дали можете да ми помогнете да стигна до Константинопол...
При тези думи австриецът отвори широко очи.
- Константинопол ли? - Той се разсмя. - Да не ме взимате за самия кайзер? - Поклати глава. - Опасявам се, че правомощията ми се ограничават до това забравено от бога място в планините Аманос. - Той махна с ръка към пространството около железопътната линия. - В Бахче и близката околност.
- По-добре е от нищо - усмихна се Крикор, без да губи кураж. - В такъв случай мислите ли, че може да ме вземете на работа?
- Питате ме дали има работа за арменец, който говори немски и е завършил инженерство в Германия? - попита иронично австриецът. - Даже ще ви давам и заплата!
- Наистина ли?
- Двайсет пиастъра на ден, без да включваме разходите за храна. Как ви се струва?
От страх да не би хер Цайц да оттегли предложението си младият арменец тутакси протегна ръка и силно стисна тази на новия си шеф.
- Разбрахме се.
ГАРАТА „БАХЧЕ" БЕ СГУШЕНА В ЕДНА ЗЕЛЕНА ДОЛИНА НА АМАНОС, заобиколена от планини и изолирана от селището със същото име. Дотам имаше половин час път ходене пеша, което я превръщаше в подходящо скривалище за арменците, които работеха в административния център на „Холцман“.
- Колко то по-далеч от очите на турците - отбеляза Нишан, - толкова по-добре.
Заради немския си и познанията си по инженерство Крикор бе назначен за технически сътрудник, който да осъществява комуникацията между европейските инженери и арменските работници. Настаниха го в една стаичка на втория етаж на главната постройка, статут, с който можеше да се похвали само още един арменец Нишан.
Не че новодошлият планираше да остане там дълго. През първите седмици негова основна задача беше да открие начин да се свърже с баща си, за да му съобщи къде се намира. Знаеше, че той е влиятелен човек в Константинопол главно поради поста си в Турската петролна компания и приятелството с министър Салим бей, затова Крикор не се съмняваше, че Калуст Саркисян ще успее да го измъкне.
Но да се отърве от този ад, беше само началото. По-важното, и безспорно много по-трудно, беше да намери Мариян.
Най-добре бе да си тръгне колкото се може по-скоро, защото не знаеше колко време тя и майка й ще издържат преходите и своеволията на войниците. Освен това трябваше и да спаси Кенариг, която бе продадена на турската селянка. Времето го притискаше.
След като добре обмисли възможностите, Крикор стигна до извода, че ще е най-удачно да се свърже с баща си по пощата.
В един късен следобед, когато слънцето вече бе обагрило в червено небето по необратимия си път към хоризонта, той взе хартия за писма и излезе на терасата, за да пише. Точно тогава оттам мина Нишан и като го завари така енергично да драска по листа, веднага отгатна намерението му.