- На арменците им трябва твърда ръка - често коментираха помежду си германските офицери. - Те са държавни изменници и искат да изненадат турците в гръб. Добре правят турците, че премазват тези червеи!
Всичко това се говореше пред Крикор, тъй като никой не знаеше, че той е арменец. Хер Цайц бе решил да запази това в тайна и сега младежът разбираше защо. Като верни съюзници, германските военни виждаха добродетелите на турците и откриваха недостатъци във всеки техен враг, като се започне от арменците. Коментарите им бяха толкова груби, че веднъж след шегата на един офицер, когато случайно минаха покрай път, осеян с трупове на арменци, Крикор не можа да се въздържи.
- Дори и сред тях да има предатели, що за народ избива невинни жени и деца заради шепа виновни? - избухна той. - Нима според вас това е нормално?
Офицерът повдигна вежди, изненадан от този неуместен изблик на възмущение.
- Не знаех, че сте арменец...
- Не съм - отвърна Крикор и каза истината. Всъщност той беше британски гражданин - подробност, която, разбира се, не спомена. - Но освен това не съм сляп, нито заблуден! Питам се какво оправдание намирате вие, господин полковник, за погубването на жени и деца от глад, пребиването им до смърт с пръчка или посичането с брадва?
Офицерът отново погледна към вече далечния участък от пътя, където се бяха натъкнали на труповете.
- Вярно е, че турците малко прекаляват... - призна той. - Но трябва да приемем, че в тези тежки и смутни времена е трудно да отделим зърното от плявата и накрая всички минават под една и съща коса.
Когато офицерът отново погледна към събеседника си, той вече се бе отдалечил, стоеше с гръб и се преструваше, че проверява нещо по линията. Не искаше да слуша обясненията на офицера, а и се страхуваше от собствената си реакция. По-добре да го помислят за невъзпитан, отколкото да се сбие с германеца.
Същия ден, когато се върна на гара „Бахче“ след посещението си в планините, Крикор се натъкна на Нишан, който изглеждаше крайно напрегнат.
- Чу ли новините? - попита приятелят му. - Знаеш ли какво се е случило?
- Не. Какво?
- Министърът на войната Енвер паша е минал през планините Аманос на път за палестинските и месопотамските фронтове. Поискал да разгледа тунелите. Когато пристигнал, така се изненадал да види толкова арменци да работят на обекта, че възкликнал: „Не се ли говореше, че вече няма арменци в провинцията? Какъв срам! Я вижте колко арменци се крият тук!“.
Крикор повдигна вежди невярващо.
- Така ли е казал?
- Така!
- И ти го чу?
- Аз ли? Не, разбира се! Но хер Цайц го е чул, придружил го е дотам и дойде да ми каже.
Двамата замълчаха. Младият арменец бе съкрушен от онова, което току-що бе научил, а Нишан още го осмисляше. Вече бе минала година, откакто Крикор бе пристигнал на гара „Бахче“, и тук се чувстваше в безопасност. Не вярваше, че го грози опасност. Та нали това място се контролираше от „Холцман“? Нима тук не се разхождаха само мъже с европейски костюми? Не бяха ли турците онези, които се съобразяваха със строителните разпоредби?
- Ами... хубаво - каза накрая той. - Очевидно Енвер паша не е знаел, че тук, при тунелите в Аманос, работят много арменци. Вече знае. - Сви равнодушно рамене. - И какво? Какво лошо има в това?
- Какво лошо ли? - почти се възмути Нишан, повишавайки тон. - Сляп ли си, или само се преструваш? Човекът няма да остави нещата така, Крикор! Сега, след като знае, че хиляди арменци са се спасили от походите на смъртта, ще предприеме нещо! Не знам какво ще е то, но не е трудно да се досетим, нали? - Почти обезумял и отчаян, той обхвана главата си с ръце. - О, това е краят! Свърши се!
С чиния супа в едната ръка и бележник и молив в другата турският офицер, който бе пристигнал на гарата преди няколко дни, седна на масата. Името му бе Сюлейман и беше капитан. Той топло се усмихна на Крикор.
- Чух, че сте арменец! - възкликна весело той. - Кажете, не е ли вярно?
Така директно зададен, въпросът постави събеседника му в отбранителна позиция. Какво трябваше да отвърне? Да отрече и да рискува да му поискат документите, където бе посочено британското му гражданство? Това незабавно го превръщаше в шпионин. Да признае и да се прави на ударен?