- Да, вярно е - отвърна Крикор, преборвайки колебанието, което нарастваше, докато обмисляше как най-правилно да подходи към въпроса. - Защо питате?
- О, нищо важно - каза турският офицер. - Започваме преброяване на работниците, наети от „Холцман“ за изграждането на тунелите, и трябваше да потвърдим тази подробност.
- Преброяване ли? За какво?
- По административни причини, разбира се. Хубаво е да знаем кой къде се намира, не мислите ли? Има някои неща от договорите между компанията и Османската империя, за които трябва да се погрижим, както и за данъците и всичката документация, която ни трови живота. С две думи, ние сме жертви на бюрокрацията.
Крикор отмести поглед към бележника и молива, които офицерът бе оставил до чинията си.
- Това ли си записвате? Искате имената и етническата ни принадлежност за преброяването?
Споменаването на бележника предизвика израз на изненада по лицето на капитан Сюлейман.
- А, това ли? - попита престорено той. - Не, за друго е. Знаете ли, пиша книга за историята и обичаите на арменците и си водя записки. - По лицето му се изписа удивление. - Възхитителен народ, спор няма! Предприемчиви и благородни хора, чиито обичаи трябва да бъдат описани, за да могат всички да научат за тях. Офицерът съучастнически се наведе напред. Нямате нищо против да ми помогнете, нали?
Недоверието бе станало част от живота на арменците в Османската империя. Крикор вече знаеше, че не може да приема нищо за чиста монета и винаги трябва да търси скритите намерения. А какви бяха истинските подбуди на турчина, който седеше пред него?
Всъщност, като се замисли, капитан Сюлейман бе пристигнал на гара „Бахче“ три седмици след визитата на министъра на войната в планините Аманос. Дали бе съвпадение? От друга страна, за какво им е на турците да преброяват работниците на „Холцман“? Заради данъците? Докато разсъждаваше по въпроса, разпитът му се стори подозрителен. Какво би искал да знае един турчин за арменците? Нима всичко това не служеше за претекст, за да научат кои са ерудираните и следователно най-опасните арменци, работещи във франкфуртската компания?
- С удоволствие ще ви помогна - отвърна Крикор с престорено безразличие. - Проблемът е, че не знам нищо по въпроса. Не съм запознат с арменската култура.
- О, не вярвам! - възкликна все така предвзето офицерът. - Не ми казвайте, че не чувствате поне малко гордост от вашето славно минало...
- Арменският етнос е просто едно недоразумение - каза Крикор, докато загребваше супа с лъжицата си, очевидно не особено заинтересован от разговора. - Всъщност аз съм османец... и се гордея с това. Политиката не ме вълнува, нито религията или цялата тази бъркотия... Единственото, което ме интересува, е да печеля пари, за да преживявам.
Капитан Сюлейман продължи да го изпитва по арменска история и култура още няколко минути, но отговорите на събеседника му бяха все същите - на човек, на когото не му пука за миналото, за традициите, християнството и който не проявява особен интерес към арменската култура. Когато приключи със супата и се убеди, че нищо няма да изкопчи, офицерът се извини и все така с бележник и молив в ръка се присъедини към други арменци в столовата на „Холцман“, на които вероятно зададе същите въпроси.
Крикор се престори, че не му обръща внимание, и си тръгна от столовата, за да нагледа строителните работи. Обаче появата на капитан Сюлейман и неговите въпроси го изпълниха с подозрение и допринесоха за оформянето на една смущаваща идея в главата му, която същата вечер сподели с Нишан.
Турците готвят нещо.
Първо се появиха малки жандармерийски отряди. Седнал на терасата на гарата, Крикор забеляза как минават по пътя край „Бахче“ и се качват в планините. Отначало това не му направи особено впечатление, струваше му се нормално за една воюваща страна. Три дни по-късно обаче, когато преброи още четири такива отряда, които отиваха в същата посока, реши, че трябва да говори с Нишан.
- Четири ли? - учуди се колегата му. - Сигурен ли си?
- Видях ги със собствени те си очи.
Новината заинтригува Нишан. Ръководителят на арменските работници в „Холцман“ започна да наблюдава внимателно пътя и след няколко часа видя още един малък отряд жандармеристи. Разтревожен, той зачака хер Цайц да се върне вечерта от обиколка по строителните обекти, за да говори с него. Австриецът не знаеше за случващото се, но обеща да разпита чиновниците на компанията в Константинопол.
Новините пристигнаха след седмица, когато сътрудник на „Холцман“ се появи неочаквано в Бахче. Веднага щом ги научи, Нишан панически изтича при Крикор.