Окуражени от постъпката на началника си, други германски и австрийски инженери също се втурнаха навън, за да помогнат на хер Цайц и да се изправят срещу войниците.
- Не! - отвърна войникът, като им попречи да стигнат до жертвата. - Не може да се намесвате!
Хер Цайц, който бе приклекнал, за да помогне на момченцето, изведнъж скочи и силно цапардоса турчина но лицето с бастуна си.
- Млъкни, животно такова! Млъкни!
Стъписан, войникът отстъпи назад, притискайки ръце до лицето си, което позволи на инженерите да се приближат до детето. Хер Цайц заговори напрегнато на своите подчинени.
- Вървете в кухнята и донесете храна! - нареди той. - Изпразнете всички рафтове, ако трябва! Донесете всичко, което намерите, и го дайте на тези хора!
Няколко минути по-късно европейските инженери и техните семейства раздаваха хляб, шунка, наденички, плодове и вода на арменците, които едва се държаха на краката си, пред изумените погледи на турците и радостните възгласи на депортираните.
След половин час, очевидно предупреден от хората си, на мястото пристигна капитан Сюлейман. Изглеждаше ядосан и директно се отправи с широки крачки към местния ръководител на „Холцман“.
- Какво става тук? - попита властно той. - Какво правите?
- Не виждате ли? - отвърна австриецът, докато още раздаваше хляб на арменците. - Тези клетници умират от глад. Освен това наредих да им донесат лекарства. - Той посочи към кервана. - Не виждате ли, че някои от тях са болни? Начинът, по който постъпвате с тези хора, е престъпление!
Капитанът застана между хер Цайц и преминаващата колона арменци и разпери ръце, за да попречи на австриеца да раздава продукти.
- Не може да правите това!
- И защо не?
- Нареждания от Константинопол! Забранено е да се помага на депортирани! Не може да им давате храна, нито вода, нито лекарства! Нищо!
- Но... но защо?
- Такива са заповедите - повтори офицерът. - Арменците са прокълната раса и трябва да бъдат изтребени! Как изобщо смеете да се намесвате?
Хер Цайц избута капитан Сюлейман и продължи да раздава хляб на депортираните.
- Що за глупости! - отвърна той. - Дръпнете се оттук! Не съзнавате ли, че прекалявате?
Турчинът се поколеба. Авторитетът му бе сериозно разклатен по най-унизителния начин, и то пред собствените му хора. Нещо, което не можеше да позволи. Затова се обърна към войниците и ги засипа със заповеди на турски.
Те незабавно се спуснаха към арменците, които вече бяха получили храна или вода, и тръгнаха ги от ръцете им и започнаха да хвърлят продуктите, да ги тъпчат и да изливат водата по земята. Инженерите упорито продължаваха да раздават хранителни запаси на изселниците, но и те свършиха под ботушите на войниците. Обезсърчени, накрая европейците се отказаха и тъжно наблюдаваха злощастното шествие, което печално се изнизваше по пътя.
- Щом това се случва пред очите ни - прошепна хер Цайц, почувствал се безсилен да промени онова, което виждаше, -представете си какво правят, когато не сме наблизо...
Инженерите от „Холцман“ преустановиха работа и прекараха целия следобед в писане на доклади за събитията, на които бяха станали свидетели, и за ролята на арменците и техните семейства за завършването на строителните обекти. Подготвиха и петиции за връщането на работа на депортираните арменци от персонала.
На следващата сутрин един от главните инженери - германец, който се ползваше е голямо уважение сред колегите си, замина за турската столица с инструкции да изпрати докладите и петициите до генералния директор на Анадолската железопътна компания в Константинопол, до президента на „Холцман“ във Франкфурт, до министъра на външните работи в Берлин, до генерал Фон Сандере - главнокомандващ на германските въоръжени сили в Османската империя, и дори до Международния червен кръст в Женева.
- Не пести сили - заръча му хер Цайц. - Почукай на всяка врата, на която се наложи. Отиди при кайзера, ако трябва! Искам този въпрос да бъде решен!
Но жалбите и молбите нямаха никакъв ефект, както стана ясно около две седмици по-късно, когато нито един от депортираните работници не се върна на служба. За да си отмъсти, директорът на „Холцман“ в Константинопол разпореди да бъдат прекратени строителните работи в планините Аманос и да се спре движението на теснолинейката между Мамуре и Ислахие, която бе от ключово значение за транспортирането на войски и муниции към южния фронт.
Тази мярка даде надежда на арменските служители, които бяха останали на гара „Бахче“.
- Турците ще трябва да отстъпят - подхвърли Крикор, докато пиеше чай на терасата. Вече минаха тринайсет дни, а щом пътят им до Ислахие е отрязан, те няма как да изпращат подкрепления в Палестина. Изглежда, че англичаните на генерал Аленби са в Йерусалим, за да им сритат задниците. Без нас турците не могат да пратят помощ на войниците си. Нуждаят се от линията, за да транспортират подкрепления.