- Така ли мислиш? - попита Нишан, който се разкъсваше между слабата надежда и крайния песимизъм. - Наистина ли вярваш, че турците ще върнат нашите хора?
- Нямат избор - заяви твърдо Крикор, може би по-скоро да убеди себе си, отколкото приятеля си. - Ако не го направят, линията остава затворена. А кое е по-важно за тях? Съдбата на няколко хиляди арменци или падането на Палестина? Очевидно е, че те ще...
Крикор не довърши, защото видя хер Цайц да подава глава през прозореца на първия етаж, където се намираше кабинетът му.
- Елате - нареди им австриецът, махвайки с ръка. - И доведете всички арменски работници!
Не бе трудно да съберат арменците от гара „Бахче“. От всички работници в планините Аманос бяха останали едва осмина. Тъй като работеха на гарата, а не при тунелите, никой от тях не беше депортиран.
След като се увериха, че всички са налице, те изкачиха стълбите до кабинета на шефа си. Застанал начело на групата, което бе и негово задължение, Нишан оправи яката на ризата си, изкашля се и три пъти почука тихо на вратата.
- Влезте!
Като чу гласа отвътре, арменецът хвърли поглед назад към хората си за кураж, завъртя дръжката и надникна в кабинета.
- Позволете, хер Цайц.
Местният началник на „Холцман“ седеше зад бюрото си с кацнали на носа очила и четеше някакви документи. Кимна им да влязат. Те се подчиниха и застанаха в средата на кабинета, притиснати един до друг. Не че помещението беше малко, но все пак бяха общо девет души в пространство, предвидено само за един човек.
Херц Цайц, изглежда, не отдаде голямо значение на това.
Решително сгъна документите, бавно свали очилата за четене и се взря в подчинените си със сериозно изражение.
- За жалост, имам лоши новини - започна тъжно той. - Предвид националните интереси и отговорностите си като главнокомандващ на военните сили в Османската империя, генерал Фон Сандерс изрично нареди да подновим транспортирането на войски и боеприпаси по линията до Ислахие. Въпреки протестите и исканията да си върнем арменските служители, нашият генерален директор се видя принуден да отстъпи и разпореди да подновим работата си. - Началникът замълча и се взря във всеки един от хората си. - Нали разбирате какво означава това?
Мъжете не продумаха, докато обмисляха последствията от новината.
- Да, господине - каза накрая Нишан. - Край на стачката.
Австриецът тревожно въздъхна.
- Дори по-лошо - отбеляза той. - Истинският смисъл на тази заповед е, че вече загубихме всякакви правомощия да ви защитим. От сега нататък турците са наясно, че могат да постъпват както си искат с арменските ни работници, защото генерал Фон Сандерс, независимо че е германец, в крайна сметка ще си затвори очите.
- Но... Нима „Холцман“ не се нуждае от арменците за строителните обекти тук, в планините Аманос? Сега как ще намери квалифицирана работна ръка?
- Това бе извинение, което измислихме, за да не ви закачат - отвърна хер Цайц. - Но те ни надхитриха. - Той размаха единия от документите, които четеше. - Това е заповед за освобождаване на хиляда английски военнопленници от Месопотамия. Ще ги изпратят тук следващата седмица в замяна на нашите арменци. Те ще работят в тунелите.
Сред групичката се разнесе унил шепот. Явно битката беше окончателно загубена. Отчаяни, двама от арменците покриха лицата си с ръце и тихо се разридаха.
- Мили боже, как е възможно? - прошепна Нишан, който също се бореше със сълзите, които напираха в очите му. Как можа да ни изоставиш?
Всички посърнаха.
- Има и още нещо --добави австриецът и засрамено отвърна поглед. - Дори не знам как да ви го кажа...
Арменците отново се взряха в него, разтревожени от съкрушения му вид. Страхът им бързо нарастваше, те почти можеха да го пипнат.
- Какво, хер Цайц? Какво става?
Местният директор на „Холцман“ нос дълбоко дъх, набирайки кураж за последния рунд.
- Турците извършиха преброяване на всичките ни арменски работници - каза той. Посочи към хората си. - Това означава, че знаят за вас...
Думите му ги повалиха със силата на динамитна експлозия. Разбира се, те знаеха за преброяването. Та нали всички бяха видели как турският офицер записва имената на работниците в тефтерчето си? Но че това водеше до последствия, и то сериозни, бе нещо, което едва сега разбираха.