Крикор се възхищаваше на чистотата наоколо, когато няколко изсвирвания прекъснаха мислите му. Първо му хрумна, че пристигаше влак и бяха разпоредили на работниците да го посрещнат. Вероятно трябваше да разтоварят стоката. Сетне бързо си даде сметка, че не можеше да е това.
- Нишан Мавиян! - изкрещя на турски някакъв глас отдалеч. - Насам! Веднага!
Като чу виковете, Крикор разбра, че нещо не е наред. Разтревожен, отвори вратичката на тоалетната и надникна навън. Съзря няколко заптиета на пътя, които бяха наобиколили дузина цивилни. Бяха колегите му арменци. Крикор внимателно разгледа мъжа, който раздаваше заповеди наляво и надясно. Беше капитан Сюлейман. Турският офицер размахваше някакъв списък, навярно с имената на липсващите арменци, и влачеше Нишан за ръката към групичката на приятелите му.
- Мили боже! - възкликна изплашено Крикор, когато осъзна, че часът - бе настъпил. - Те са тук!
Без да губи повече време, той вдигна панталоните си, измъкна се от тоалетната и заобиколи гарата отзад, за да стигне до резервоара с вода. Хвана се за желязната стълба и бързо се закатери нагоре. Щом стигна, надникна в резервоара и видя някакво дървено съоръжение, което плаваше на повърхността. Приличаше на сал. Разбра, че това бе дело на дърводелеца от миналата вечер. Спусна се вътре и се хвана за дървото. Скрит от любопитните погледи, доплува до ръба и надникна навън през един от процепите на дървеното скеле, което крепеше резервоара.
Арменците все още бяха обградени на пътя, а германските и австрийските инженери се опитваха да стигнат до тях, но бяха спрени от турските войници, които държаха пушките си готови за стрелба. Капитан Сюлейман се разхождаше със списъка в ръка и крещеше нещо, което Крикор не можеше да чуе. Арменецът преброи задържаните си колеги.
- Един... двама... трима...
Бяха седмина.
Крикор усети как в гърлото му засяда буца; ако бяха заловили седем арменци, значи, той бе единственият, който бе успял да се измъкне. Сетне видя капитан Сюлейман да влиза в гарата и да претърсва мястото заедно с петима от войниците си, които несъмнено търсеха осмия от списъка. Тоест него самия. Сърцето му заблъска лудо в гърдите от страх да не го открият. Какво ще прави, ако се качат до резервоара? Ще се гмурне на дъното, реши той. Но колко щеше да издържи без въздух?
Претърсването продължи цял час. Накрая турският офицер излезе на пътя, размахваше яростно ръце и нареди на затворниците да тръгват. Чу се изсвирване и обградените от турски войници арменци потеглиха. Крикор почувства облекчение, задето не го бяха намерили, но същевременно мисълта, че е останал сам-самичък, го задушаваше.
Откъм пътя се чуха викове. Европейските инженери се бяха събрали край пътя и ругаеха турците, очевидно несъгласни със случващото се. Войниците не им обърнаха внимание и продължиха да вървят невъзмутимо, докато се скриха от погледите им по пътя за Мараш.
Уплашеният поглед на Крикор се спря на тоалетните, където, за негов късмет, се намираше при пристигането на войниците.
- Спасен от лайната - каза си тихо той, докато се готвеше да излезе от резервоара, все още разтърсен от случилото се. - Лайната.
Бе останал единственият арменец на свобода в района на планините Аманос.
Когато, мокър до кости, Крикор влезе във фоайето, германските и австро-унгарските инженери с отпуснати рамене и мрачни погледи бавно се изправиха и мълчаливо се взряха в него, сякаш така отдаваха почит на отведените от турците арменци. Атмосферата в сградата на гара „Бахче“ беше тя гостна. Без да каже думичка, Крикор се качи по стълбите до първия етаж, оставяйки мокра диря след себе си, и почука на вратата на директора. Тъй като отвътре не се чу отговор, той завъртя дръжката и влезе в кабинета. Седнал зад бюрото си, хер Цайц забърсваше очилата си с дантелена кърпичка, когато забеляза, че някой го наблюдава.
- Крикор! - възкликна с облекчение, когато разпозна неканения гост. - Ах, Крикор, най-после! - Стана от стола и с разперени ръце се втурна да посрещне работника си. - Боже, добре ли си?
- Горе-долу...
Австриецът го дръпна вътре в кабинета и посочи към един стол. После отвори гардероба, извади една хавлия и я подаде на арменеца.
- Виждам, че си успял да се скриеш в резервоара - отбеляза той. - Още по-добре! Слава богу! - Настани се пред Крикор и заговори тихо. - Предполагам, че знаеш какво се случи...
- Видях всичко.
Местният директор на „Холцман“ си пое дълбоко дъх.