- Сигурно си разбрал, че те ще се върнат - прошепна хер Цайц. - Когато тръгваха, подчертаха, че няма да оставят нито един арменец на свобода. Това означава, че не можеш да останеш тук. - Поклати глава, подсилвайки значението на думите си. - И дума не може да става.
- Но... къде да отида? - попита Крикор, чувствайки се изгубен. - Накъде да бягам?
Австриецът изправи рамене и присви очи, обмисляше решение на проблема. Изведнъж, сякаш му бе хрумнала идея, той скочи и отиде до бюрото си. Отвори чекмеджето, порови в документите вътре и извади малка книжка, която показа на госта си.
- Знаеш ли какво е това? - попита той с триумфална усмивка. - Моят паспорт! - Отново седна и постави пръст върху мокрите гърди на арменеца. - И той ще стане твой.
Крикор се взря в малката книжка с имперския герб на Австро-Унгария на корицата.
- Мой ли? Как така?
Местният директор на „Холцман“ се усмихна.
- Тази година не планирам да пътувам, затова на мен няма да ми трябва - каза той. - Давам ти го и с негова помощ ще стигнеш до Константинопол. Утре сутрин оттук ще мине офицер от германската армия, който пътува по работа. Ще го придружиш до Константинопол.
- Германски офицер? - учуди се Крикор, в чийто поглед се четеше страх. - Но те... те са още по-лоши! Не са като вас, цивилните граждани! Има много случаи, в които германски военни са предавали арменци на турците, за да ги екзекутират!
- Този е различен, не се тревожи - увери го хер Цайц и го потупа по ръката. - Няма да ти стори зло.
- Откъде сте сигурен?
- Да кажем, че ми дължи услуга...
Категоричността в думите и в погледа на австриеца успокои Крикор. Освен това нямаше друг избор.
- Добре, вярвам ви. - Взе паспорта от протегнатата ръка на австриеца и го разгледа. - Ако го задържа, как ще се измъкнете оттук? Не искам да ви създавам проблеми...
Австриецът отново ровеше усилено в чекмеджето, от което този път извади документ с логото на „Холцман“.
- Не се тревожи, драги - отвърна той, докато взимаше писалка, за да запише нещо. - След два месеца ще го обявя за загубен и компанията ще ми изпрати нов. - Посочи към документа, който попълваше. - Сега ще подготвя пропуска, който ще ти е необходим, за да преминеш контролните пунктове. Ще кажем, че пътуваш за Константинопол, за да провериш доставка на релси за Анадолската железопътна линия. - Хер Цайц подписа документа, сложи му печат и го подаде на работника си.- Ето!
Крикор взе пропуска и го прибра в плик. Сетне започна да разлиства паспорта и спря на страницата, на която се мъдреше лицето на шефа му.
- Ами тази снимка? Когато турците я видят, веднага ще разберат, че това не съм аз!
Хер Цайц отново взе паспорта и разгледа собственото си изображение. Това наистина бе проблем. Как биха могли да го разрешат? Вдигна поглед към арменеца и тогава му хрумна една идея.
- Имаш ли своя снимка?
- Аз ли? Разбира се, че не.
- Нищо, Ханс ще се погрижи - Махна неопределено с ръка, сякаш всичко вече бе уредено. - Той има фотоапарат „Voigtländer“, освен това си е направил и тъмна стаичка зад помещението, където спи. Ще оправи нещата за нула време. - Австриецът продължи да се взира в Крикор, а по лицето му се четеше тревога. - Нямате нищо против да ви снима, нали?
- Разбира се, че не! - отвърна младежът. - Може и да съм арменец, но не живея в Средновековието...
Погълнат от проблема, хер Цайц дори не забеляза, че бе обидил събеседника си. Мислеше как да махне снимката от паспорта, без да скъса страницата. След като внимателно натисна мястото, накрая фотографията се отлепи, оставяйки място за нова снимка. Австриецът върна паспорта на Крикор.
- От днес имате ново име! - заяви инженерът и се насили да се усмихне. - Казвате се Жан-Лукас Цайц!
Влакът потегли от гара „Бахче“ точно в осем. Облечен в светъл ленен костюм, който му бяха подарили за пътуването, Крикор бе застанал до прозореца и помаха на хер Цайц и останалите германски и австро-унгарски инженери, докато храстите и дърветата на завоя не ги скриха от погледа му и той трябваше да се върне на мястото си.
- Симпатяга е този хер Цайц, не мислите ли?
Въпросът бе зададен от майор Петер Хаманс - саксонският офицер с безупречна униформа, който придружаваше арменеца по време на пътуването. Майорът бе на средна възраст, с големи бакенбарди и гъсти мустаци, извити надолу като на Бисмарк, приликата с него се подсилваше и от шлема с остър връх Pickelhaube, който проблясваше, поставен в краката му.
- Да, много отвърна Крикор и се настани удобно на мястото срещу спътника си. - Отдавна ли се познавате?
- Откакто дойдох в Османската империя - каза германецът. - Видяхме се при посрещането на нашата легация в Константинопол. Тогава открихме взаимната си страст по пеперудите. Цяла вечер разговаряхме за колекциите си и станахме приятели. Оттогава той винаги пази за мен най-добрите места във влака. Махна с ръка към вагона от първа класа, в който пътуваха. Много е удобно, нали? - Мустаците му потрепнаха, когато се усмихна. Удобно и приятно, разбира се.